Шарл Нодие: Златният сън - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Глава шеста
Локман Мъдреца

На другия ден на същото място се появил Локман Мъдреца – философ и поет, Локман – любимецът на хората, народен будител и царски съветник, Локман, който често търсел най-дълбоко уединение, за да размишлява за природата и Бога.

Локман тътрил с мъка краката си, тъй като бил на преклонна възраст, а пък този ден празнувал триста годишнината от своето раждане.

Локман се спрял при гледката край дървото в пустинята и се замислил за миг.

– Картината, която излага вашата Божествена милост пред погледа ми – извикал най-сетне той, – съдържа в себе си, о, върховни Творецо на всички неща, много поуки и съзерцавайки я, моята душа е смаяна от възхищение пред уроците, които се съдържат във вашите творения, и е сразена от състрадание към тези безумци, които въобще не ви познават.

Пред мен стои съкровище, както се изразяват хората, което е струвало на своя майстор неведнъж душевния и умствен покой.

Ето кардуона, който е намерил тези жълтици и следвайки слабия инстинкт, с който сте дарили неговия вид, ги е взел за парчета изсъхнали на слънцето корени.

Ето бедния Хайлун, чийто поглед е бил заслепен от бляскавите одежди на кардуона, тъй като неговият ум не е успял да намери път към вас сред мрака, който го обгръща, както пелените обвиват детето в люлката, и не е съумял зад тази поразителна външност да се възхити на чутовната ръка, която по свое усмотрение разкрасява и най-низшите твари.

Ето факира Абхок, който се е уповавал на естествената скромност на кардуона и на глупостта на Хайлун, за да стане единственият притежател на богатството и да си осигури охолна и безгрижна старост.

Ето доктор Абхак, разчитащ на спора, който на изгрев слънце би предизвикала подялбата на измамните суети на богатството, за да стане посредник между претендентите и да получи двоен дял.

Ето Царя на пустинята, който е пристигнал последен в плен на пагубни мисли и планове за убийства, характерни за подобните нему окаяници, които вашата върховна милост е оставила в плен на земните страсти, и който сигурно се е заклел да пререже гърлото на преждедошлите през нощта, доколкото мога да съдя по отчаяната сила, с която ръката му стиска дръжката на ханджара.

И петимата са склопили очи завинаги под отровната сянка на анчара, чиито смъртоносни семена са долетели дотук от усойните дерби на остров Ява, носени от полъха на вашия гняв.

Щом изрекъл всичко това, Локман се проснал на земята в прослава на Бога.

Сетне се изправил, погладил с ръка брадата си и продължил:

– Уважението, което дължим на мъртвите, ни забранява да оставяме телата им за храна на пустинните животни. Живите съдят живите, но мъртвите принадлежат на Бога.

И той измъкнал от пояса на Хайлун дърварския нож, за да изкопае три ями.

В първата положил факира Абхок.

Във втората положил доктор Абхак.

В третата погребал Царя на пустинята.

– Колкото до тебе, Хайлун – продължил Локман, - ще те отнеса по-далеч от смъртоносната прегръдка на отровното дърво, за да могат твоите приятели, ако след смъртта на кардуона ти е останал някой, да те оплакват, без да се страхуват за живота си на мястото, където лежиш; и ще сторя това, братко мой, защото ти зави с палтото си заспалия кардуон, та да не настине.

Сетне Локман отнесъл Хайлун далеч от дървото и изкопал яма в една долчинка, изпъстрена с цветя, която пустинните извори къпели с водите си, без да я наводняват, под дървета, чиито разлюлени от вятъра листаци разнасяли наоколо единствено свежест и благоухание.

Когато сторил всичко това, Локман отново поставил ръка на брадата си и след като помислил, върнал се за кардуона, който лежал мъртъв под отровното дърво.

След това Локман изкопал пета яма за кардуона над могилата на Хайлун, на един полегат склон, изложен така, че лъчите на изгряващо слънце да носят радост на гущерите.

– Опазил ме Бог – рекъл Локман – да разделям в смъртта тези, които са се обичали!

Когато казал това, Локман погалил за трети път с ръка брадата си; и след като помислил, върнал се отново при анчара.

Сетне изкопал много дълбока яма и там заровил съкровището.

– Тази предпазна мярка – рекъл той, вътрешно доволен – може да спаси живота на някой човек или кардуон.

После Локман, грохнал от умора, се запътил да полегне до гроба на Хайлун, но преди да пристигне, почувствал крайно изтощение заради преклонната си възраст.

Когато Локман стигнал до могилата на Хайлун, той бил съвсем смазан от умора, свлякъл се на земята, отправил поглед към небето и издъхнал.

Това е историята на Локман Мъдреца.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а