Шарл Нодие: Златният сън - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Глава пета
Царя на пясъците

На другия ден по залез слънце на същото място пристигнал един известен разбойник, чието име историята не е съхранила, но който в цялата страна се подвизавал като ужаса на керваните, комуто плащали огромни налози и когото поради това наричали Царя на пясъците, ако хрониките за онази далечна епоха са верни. Той никога не бил навлизал толкова навътре в пустинята, тъй като по този път почти не минавали пътници, а гледката на сенчестия извор зарадвала сърцето му, което обикновено било безчувствено към красотите на природата, и решил да поспре за малко.

– Наистина не съм очаквал да видя това – процедил през зъби той при вида на съкровището. – Според древния обичай на гущерите и драконите кардуонът бди на пост над тази купчина злато, какво друго да прави; а тези трима видни нехранимайковци са се домъкнали тук вкупом да си я разделят. Ако тръгна да товаря цялата тази плячка, докато спят, несъмнено ще събудя кардуона, тъй като той има лек сън, а той на свой ред ще събуди тези мизерници и ще трябва да се разправям с гущера, дърваря, факира и човека на закона, които са настървени за плячка и способни да я бранят. Предпазливостта ми подсказва, че ще бъде по-добре да опитам да полегна до тях, докато не е станало съвсем тъмно, тъй като явно са решили заедно да изкарат нощта тук, а сетне ще се възползвам от мрака, за да ги избия до крак с по един удар на ханджара. Това място е толкова закътано, че утре не ще бъде трудно да пренеса богатствата, и се заклевам, че няма да си тръгна, без да съм похапнал кардуон, чието месце било доста крехко, както съм чувал от баща си.

И той заспал на свой ред, сънувайки убийства, грабежи и печени на жар кардуони.

Това е историята на Царя на пясъците, който бил крадец, но го наричали така, за да го различават от другите разбойници.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а