Шарл Нодие: Златният сън - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Глава четвърта
Доктор Абхак

На следващия ден на същото място се появил доктор Абхак, човек, твърде вещ по всички закони, който бил изгубил пътя, замислен над един заплетен текст, на който юристите били дали до този момент сто тридесет и две различни тълкувания. Той тъкмо щял да роди сто тридесет и третото, когато видът на съкровището тозчас го накарал да забрави всичко, пренасяйки мисълта му от неравния път на измислянето на тълкувания към собствеността и данъците. Тълкуванието така здраво изскочило от ума му, че нямало как да бъде открито отново в близките сто години. Наистина голяма загуба.

– Явно – продумал доктор Абхак – кардуонът е намерил съкровището, а той не ще се позове, гарантирам, на своето право на находката, за да изиска полагащата му се част при подялбата. Въпросният кардуон значи реално отпада. Що се отнася до данъка и до собствеността, твърдя, че мястото е пустеещо, обществено, принадлежащо на всеки и на всички, така че държавата и частното лице не са намесени по никакъв начин, което в дадения случай се явява благоприятно обстоятелство, сливането на поточетата сочи, ако не се лъжа, спорно разграничение между две враждебно настроени населения, оттук могат да възникнат дълги и кръвопролитни войни при евентуален конфликт между двете юрисдикции. Ще извърша значи невинен, легитимен и дори предохранителен акт, отнасяйки съкровището у дома, стига да мога да си позволя подобно пътуване. Що се отнася до тези авантюристи, от които единият ми прилича на прост дървар, а другият – на заядлив факир, хора без име, без признание и без тежест, възможно е те да са полегнали тук единствено за да могат утре да пристъпят към другарска подялба, тъй като не познават нито текста на закона, нито коментарите, които имат същата тежест. Ала те не биха се оттеглили без процес, в който би пострадала моята репутация. Но тъй като, поради величайшото напрежение на ума, което ми докара това дело, сериозно ме налегна дрямка, ще предприема акт на придобиване, поставяйки няколко от тези монети в моя тюрбан, за да може, ако бъде повдигнато обвинение, очевидно и безапелационно в съда да бъде установена изначалността на моето право – правото на този, който притежава вещта поради желанието за притежаване, традиционното ѝ притежаване и началното ѝ придобиване, да бъде считан за собственик, както повелява законът.

И доктор Абхак напъхал в тюрбана си толкова монети като веществено доказателство, та голяма част от деня на бедния човечец отишла да го размотава чак до мястото, където под косите слънчеви лъчи свършвала сянката на благосклонните клони. Връщал се той още много пъти, продължавайки да тъпче своя тюрбан с нови доказателства, докато накрая с един замах решил да го напълни целия, макар да трябвало след това да спи гологлав на нощната влага.

– Няма проблем да се събудя – рекъл и подпрял своя гладко обръснат тил на издутия тюрбан, който му послужил за възглавница. – Тези хора тук ще се изпокарат още в ранни зори и ще бъдат доволни да имат подръка някой познавач на закона, който да ги насочва, а това ще ми осигури дял и хонорар.

Сетне доктор Абхак заспал безметежно, сънувайки съдебна процедура и злато.

Това е историята на доктор Абхак.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а