Шарл Нодие
Златният сън | Страница: 3/8
Глава трета
Факирът Абхок
На другия ден на същото място се озовал факирът Абхок, който разправял, че е тръгнал на поклонение, докато всъщност се опитвал да припечели това-онова с факирския занаят.
Когато приближил извора с намерението да си почине, той зърнал съкровището, претеглил го на око и светкавично пресметнал стойността му на пръстите на ръката си.
– Неочакван късмет – рекъл си, – с който всемогъщият и милостив Бог дарява най-сетне нашего брата след толкоз години изпитания и за да стори победата ми по-лесна, благоволява да повери неговото съхранение в ръцете на един безобиден стенен гущер и на един беден и глуповат момък!
Трябва да ви кажа, че факирът Абхок преценил много добре с един поглед Хайлун и кардуона.
– Да благодарим на Небето за всичко! – продължил той, присядайки няколко крачки встрани. – Сбогом, факирски халат, дълги пости и тежки телесни изтезания. Ще сменя страната и ще променя живота си, и ще си купя в първото царство, което намеря за добро, някое хубаво имение, което да ми носи високи доходи. Щом веднъж се настаня в собствен дворец, само ще се радвам на живота сред моите красиви робини, сред цветя и благоухания, съзнанието ми ще се унася под звуците на техните музикални инструменти и ще отпивам отбрани вина от голям златен бокал. Започвам да остарявам, а хубавото вино сгрява сърцата на старчоците. Струва ми се обаче, че това съкровище ще е малко тежичко за носене, освен това не е никак добре за един знатен земевладелец като мене, който има куп прислужници и многобройна стража, да падне до нивото на прост хамалин, пък дори и никой да не го види. За да успее владетелят да накара своите поданици да го уважават, трябва да се научи първо сам себе си да уважава. Би могло да се смята, че този селяк е изпратен тук не за друго, а да ми служи, и тъй като е по-здрав и от вол, с лекота ще пренесе цялото ми злато до най-близкия град, където ще му се отблагодаря с вехтия си халат и няколко дребни грошове, предназначени за подаяния.
След тази превъзходна вътрешна реч факирът Абхок, напълно сигурен, че неговото съкровище не е застрашено нито от кардуона, нито от клетия Хайлун, който подобно на кардуона нямал никаква представа за неговата стойност, се предал без усилия на съблазните на съня и заспал дълбоко, мечтаейки за своето имение, за своя харем, населен с най-знойните красавици на Изтока, за своето вино сира, пенещо се в златни бокали.
Това е историята на факира Абхок.
 Назад (2/8) - Напред (4/8) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на четвъртък, август 12 @ 18:38:46 EEST изпратено от sonm
Подведено под:
Краища | * | Приказки |
13548 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 5
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|