литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Стоян Терзиев
ало, благодетеля




вече не казвам: “ало, келнер” по заведенията. защото се сещам за друго, а не ми се ще. сещам се за една малка история, съвсем непретенциозна. в смисъл, че инстинктивно изхвърлих главните букви от нея, когато я описвах. има си причина за това.

преди премиерата на моята книга “сънят на пеперудата” (тук май бяха нужни главни букви) бяхме седнали с актьор от драматичния театър в едно заведение, където на спокойствие той трябваше да отрепетира рецитацията на стиховете под моето “вещо ръководство” (а вещото ръководство се състоеше основно от конструкцията “виж сега, представи си ... това и това...” примерно за блусарското стихотворение моята намеса беше с думите: “виж сега, представи си обстановката на бар, гъст дим от остър тютюн, музикалният фон на това стихотворение е черен блус, а стиховете трябва да прозвучат с лека перверзност, с елегантен привкус към порока, разбираш ли? с онази воайорска сладост, с която се гледа разсъбличаща се жена, преди да влезе в езеро). тук дори сервитьорката, която беше в близост, се усмихна. не зная какво е разбирал от това вещо ръководство актьорът. опитвахме странна алхимична интерактивност – да допълваме поезия с прозаична реч. на два пъти бяхме прекъсвани от сервитьорката, младо момиче на около 20, която ни донесе две фанти – странна поръчка за актьор и журналист в условията на алкохолен локал. второто й посещение на масата ни беше, за да вземе лев и шейсет, които ние бяхме приготвили с монетна точност – просто така се случи. освен липсата на някакъв бакшиш, на масата остана малко листче с моя мобилен телефон, защото актьорът си вкара на място номера ми в паметта на апарата си. дадох му телефона в случай, ако има неясноти и иска да ме пита нещо преди премиерата, за която той бе нает да рецитира мои стихове.

ако приемем, че премиерата на книгата е била в четвъртък, то в един късен следобед на вторника или срядата – не помня точно кой – телефонът ми звънна с изписване на дисплея: “неидентифициран номер”. Погледнах – беше от стационарен телефон, и казах с дълбок басов тембър “ало” – както говори човек, който пуши по 3 кутии цигари на ден и който е прекалил с водката предната нощ – точно какъвто беше случаят. “здравейте, не зная дали си спомняте, но аз съм сервитьорката от (еди кое си заведение), но вече не работя там”. поне 5 протяжно дълги секунди не можех да си спомня. а това е страхотно дълбока и грозна пауза в съзнанието на един радиожурналист. “сгрях” едва след като казах “да”. “преди няколко дни оставихте до сметката едно листче с вашия телефонен номер, та се чудех за приятеля ли беше, или...” – прави също нерадиофонична пауза момичето. Заля ме нова вълна несгряване, а паузата си тежеше. “...или за мен. и понеже съм без работа...” – продължи с недомлъвки момичето. пак пауза, но мълния и гръм – сгрях! този път ми се проясни и казах: “не, не е бил оставен този номер за вас, съжалявам”. тя ми каза: “извинявайте”, а аз още веднъж, че съжалявам, и дотук беше тази телефонна комуникация в един невзрачен делничен следобед.

все още гледах дисплея си. неидентифициран номер. някой ми се обажда с надежда, че това, което очаква от мен – а е неясно какво – ще му се сбъдне.

момиче без работа може отчаяно да търси нова работа. момиче без работа може да се предложи срещу определена цена. момиче без работа е възможно да поиска да срещне някой свестен човек. момиче може да се влюби от пръв поглед или да помисли, че някой се влюбва в него от пръв поглед. момиче, което в труден период може би иска просто да поговори с някого. или да поиска съвет. момиче без работа...

а на мен ми стана гадно, гадно, гадно...нищо не направих за това момиче без работа. а можех. да й оставя бакшиш онзи ден. да й се усмихна на тръгване. да бъда мил с нея по телефона. другите неща, за които се сещам, май не са много редни. но тези, по дяволите, можех да направя за нея.

гадно. по дяволите. някой беше набрал моя (заради това притежание изхвърлих главните букви) телефон. и очакваше нещо от мен. като от силния, от помагащия, от човека, който има определени възможности. но аз ги пропилях всичките. а можех да бъда великодушен, богат, щедър, добър, милосърден, обичащ... всичко, което искам да бъда, но съм толкова нямащ, че никой не ми подхвърля и телефон, на който да се обадя с обръщението: “ало, благодетеля”...



5 08 2003 г.






  
Накратко
второто й посещение на масата ни беше, за да вземе лев и шейсет, които ние бяхме приготвили с монетна точност – просто така се случи. освен липсата на някакъв бакшиш, на масата остана малко листче с моя мобилен телефон, защото актьорът си вкара на място номера ми в паметта на апарата си.

Още сведения

публикувано на сряда, април 14 @ 04:19:44 EEST изпратено от grosnipe

Подведено под:
Блок за жените | * | проза |

3371 прочита

Още в тази връзка
· Стоян Терзиев


Най-четеното в блок Блок за жените:
Слънцето подскача на един лъч


Рейтинг
Средна оценка: 3.37
Гласа: 16


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"ало, благодетеля" | | 4 коментара

Re: ало, благодетеля (Оценка: 1)
от Един читател (bgglas@yahoo.com) на четвъртък, април 15 @ 13:06:27 EEST
Много хубава импресия. И твърде българска. Горкото момиче. И горките ние, които бихме се нарекли "нямащи". Тъжно е, че нелепата бедна действителност ни оперира от всякаква романтика. Тъжно е, че един толкова добър радиожурналист като Терзиев може да напише такова нещо. Не е справедливо така да става. Човек, чийто всички импулси са насочени към възвишеното, към съвършенството (и разбира се двайсетте водки вечер) не трябва да бъде нямащ. Не знам, няма оправия! Дай, Боже, повече вяра и шанс на мислещите Твои люде!




Re: ало, благодетеля (Оценка: 1)
от ashly на събота, март 25 @ 18:08:18 EET
(Сведения за читател )
Тази история ми хареса. Тази история я усетих като порива към другите, който не намира отклик - нещо, което винаги ме е вълнувало. Някой мисли за нас, някой набира смелост да ни протегне ръка, преодолявайки инстинкта си за самосъхранение, страха от отблъскване, унижението на евентуалния отказ. Някой ни протяга ръка за поздрав, а ние се стряскаме, отговаряме с безусловния си рефлекс на отрицанието, на "не"-то. Някой се разголва пред нас, защото се нуждае от човешката ни топлота, а ние само заради бавния си рефлекс му обръщаме гръб, оставяме го наранен и уязвен. И е добре, че има хора като Стоян Терзиев, които имат мисъл за това, усет, за цялата катастрофичност на едно такова разминаване, които са способни да се терзаят заради неподготвеността за една бърза реакция на приемане. И имат таланта да го опишат по подобаващ начин. Авторът е намерил прекрасен подход - изброил е всички възможни причини, заради които момичето може да е позвънило, не се е изкушил да избере някаква пикантна идея с еротичен привкус, която би принизила общочовешката значимост на случката. Единствено се колебая, познавайки поне донякъде женската природа, дали едно момиче действително би предприело такава стъпка. Всъщност може би да - и аз имам подобна история от младините си, когато едно момиче беше зад мен на касата за билети на филмова прожекция и после се оказа, че си е купила билет точно до мен в полупразния салон. Не гледах филма, през цялото врме набирах кураж да я заговоря, но така и не го направих. Двайсет години след това още се сещам за този случай и още съжалявам. Съжалявам момичето, съжалявам и себе си. Едно разминаване, което е можело да бъде съдба, бъдеще...





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.09 Секунди