Ивайло Иванов
Моите петъци с Александър Геров | Страница: 1/2
ПРАШИНКИ
Кратки бартери и апострофи
Мен никога не ще ме разберат,
тъй като сам не мога туй да сторя.
– Теб надали ще те и прочетат!
На Дерида приглася днеска хорът!...
Тъй както организмът си прочиства
със пъпчици и циреи кръвта,
така дойде и свободата чиста,
но бързо ѝ изсмукахме кръвта!
И ще се спъна уморен
пред колелата на трамвая!
- Мигът до този светъл ден
седемдесет години трая!
Излязъл из недрата на вулканите,
върви един грамаден Сив палач.
Не се съмнявам, че ще го поканите
у вас! Язък за детския ми плач!
1942
Че два милиарда някакви картофи
днес населяват бедната земя!
Бе, тя и по числото философи,
разпределeни на глава картофи
не вярвам да се чувствува сама!...
И някой ден, когато в равнините
железни трактори под строй минават!...
Равините, гнездящи в „равните”,
друго да пишеш няма да ти дават!...
И сега не ме блазнят вече твоите устни,
не е твоето тяло плод, със сладост налят!..
Твойте устни, на допир, са малко безвкусни,
а плътта ти, за жалост, не е Раят в Багдат!...
Девойката с зеници сини
самозапали се в Сайгон!
Младеж закупи след години
горелият комбенизон!...
Човешки факли, вие грейте
дорде сърцата бавно спрат!
Ала след тоя миг недейте,
че пак ще ви употребят!
Ах, времето се свива и разтяга!
Разбрах това, разбрах!...
Като акордеона то се сляга,
а след това отново се разтяга
и връз бюфета бърше се от прах!
Нима ще трае тази гавра
до края на светът?...
Пред вашта гавра със Че Гавра,
тук някои гаври се търпят!
Разбира конят малко немски
и го поглежда изтерзан.
При тези думи той се стреска:
Волтер. „Кандит”. Шатобриан!
- Разбира конят малко немски!
- Бе, как ще разбира, бе?...
Ти чуваш ли се кво приказваш?!...
Разбира той! Кучешки!
/думи на баба ми/
– Разбира конят малко немски!
– Е, може! Но е твърде малко вероятно!
/втори думи на баба ми/
Единосъща, цялата материя
във тоя миг
се беше осъзнала.
Единосъща, цялата мизерия
във твоя тик
се беше осъзнала!...
Не можех
да използвам разума като антена,
на всяка жива твар да се превръщам!
Е, тя това
го можеше Албена!
(Затуй от Диспансера се не връща!...)
Нас мисълта едничка ни разделя
от животинския и тревен свят!
Но свърза ни с Алфонсо Виланеля,
с Кашчей Безсмъртни и Света Неделя.
Гушни сред дълбоката постеля –
„опасност има винаги от тях”!...
Тъй станах аз човек без стойност!
Една торба от жива плът!
Не бой се! Имай себе-стройност!
Другарите, по себестойност,
и тъй ще те препродадат!... –
Иди там на ливадата
и като кон паси!...
Но собственик на стадото
е Соломон Паси?!
Аз видях абсолютното нищо!
Бе по страшно от смърт в скотобойна!...
Бе брутално, безпринципно, хищно,
беше то – Коалиция тройна!...
Аз си мисля за човека,
който нищо, нищо няма!
Мислих, мислих и полека
рекох: „Да е... твойта мама!”
Какви прекрасни хора!
– Нормални като Яворов и Лора!
Това е един гениален народ:
Сам избра на Борисов мисловния свод!
ЧУДЕН СВЯТ
Роман в апострофи
Не могат те да обобщават,
да пишат, нито да четат.
Но „релевантно” се надяват
и те във БАН да се вредят!...
/Те гледат, слушат осезават,
и се на Слънцето пекат!/
За всички тях светът е чуден,
със дъжд и бури, с ясен свод!...
– Не е пропаднал и погубен
в интерпретаторски подход!
За всички тях светът сияе
във свобода и красота!...
– На битието в двата края
не слага пранги мисълта!
И те умират, но не знаят
какво е туй смъртта!
– Те няма как и да я знаят!
В ума се осъзнава тя!
И те умират! Но не знаят
какво е туй смъртта?...
– Е, чак пък толкоз! До ще краят
на всяко девство пред света!...
Напред (2/2) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на понеделник, май 17 @ 16:41:05 EEST изпратено от iivanov
Подведено под:
| * | пародии |
3426 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 4
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|