RAMMSTEIN
Копнеж | Страница: 1/5
Старикът
Очакваше той вятър полудневен;
вълна се търкаля и ляга полека;
поклаща ветрилото старец,
водата раздвижва, човека.
Камък хвърлям вяло във водата,
тя се в кръгове вълнува...
старецът печално ме поглежда;
по реката погледа му плува
На белия пясък старикът
треперейки, пуши лула;
защо му е нужно ветрило
Известно е само на мен и водата.
Предчувствието спи като вулкан;
и аз го с колебание запитвам;
главата си навежда сякаш в сън;
преди душата му да литне:
„Водата твое огледало бива –
щом бъде гладка, тя явява
колко притчи ти остават
и как се на пощада ти надяваш…”
Ветрилото към себе си притиска,
в юмрук последно си ръката свива,
а пръстите му трябва да се счупят,
да падне в пясъка това ветрило.
Към стареца отчаяно повиквам –
едничък той ще ме спаси;
оставам сам сред полудневен вятър
и мога по ветрилото да сричам:
„Водата твое огледало бива –
щом бъде гладка, тя явява
колко притчи ти остават
и как се на пощада ти надяваш…”
Alter Mann
http://www.youtube.com/watch?v=EU1IYrLKymY
http://www.youtube.com/watch?v=z-uoozpNvqY
http://www.youtube.com/watch?v=WWMeTFvKQMA
http://www.youtube.com/watch?v=Qx_-xaNME0g
Напред (2/5) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на петък, април 23 @ 21:55:22 EEST изпратено от emiliyanez
Подведено под:
Игла за грамофона | * | поезия |
7243 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.25
Гласа: 4
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|