литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Ане Вебер
Из „Въздух и любов“
Страница: 2/2


И сега значи всичко още веднъж отначало. Историята, която преживях и исках да разкажа, беше като сътворена за лош роман. Тъй че аз ѝ направих удоволствието и написах лошия роман, който тя изискваше. Това обаче на стига. Бъди доволна, историйо, достатъчно е, че съчиних тези плоски трели. Ще видиш, че няма да мога и да я публикувам.

Започвам още веднъж от начало. И този път ще бъде по моята собствена воля. Да вземем фигурата на Леа, която въпреки маскировката, с която съм я екипирала, твърде много ме наподобява. Какво да направя с една романова фигура, която, като се изключи цвета на косата има едва ли не повече сходства с мен, отколкото аз самата. Естествено тук там оставих Леа да действа малко по-различно, отколкото бих направила в тази ситуация аз и я бях разквартировала не във втори арондисмон, където са намира моето жилище, а в близост до Порт дьо Клиши, тоест на другия край на града, Рю дез Епинет. Но кого се надявам да оставя на тъмно с подобни прозрачни финтове. Съжалявам, не мога да те ползвам, във всеки случай не такава, каквато съм те създала от моето собствено ребро, казвам днес на Леа, която се е приземила с ръкописа в кошчето за боклук.

Отсега нататък казвам аз и пиша аз. И предполагам, при което естествено и този път бих могла да се заблуждавам, че това ново новеничко аз накрая ще ми прилича по-малко от онази измислена Леа, която ми беше изписана като по тялото, или която аз си бях изписала като от тялото. Историята стоеше под знака на големия Вестител на мъртвите. Големият Вестител на мъртвите, или Blaps mortisaga, е дебел черен бръмбар, който аз намерих в едно ранно зимно утро в моята кухня на пода, където той, лежейки като Кафка по гръб, бавно, вероятно вече към края на силите си риташе с крака като в забавен каданс. Този бръмбар, който много след онази сутрин ме хвърляше в уплах, аз пляснах от моята кухня във възникващия роман и пред носа на моята Леа, която още замаяна и със слепнали от сън очи се движи пипнешком през млечно мътната утринна светлина на своето жилище. Тъмното петно пред етажерката за книги тя най-напред взима за някакъв малък предмет, за паднала коркова тапа от вино например, или за кълбо прах. Вместо сега да захлупи някой празен буркан от консерва върху насекомото, да подпъхне лист хартия под буркана и след това да го изнесе навън през прозореца, тя отваря кухненския шкаф в търсене на спрей за насекоми, какъвто смята, че притежава. Понеже не намира такъв, тя взима първия най-сходен флакон – един импрегниращ спрей за обувки от набук и с него напръсква безпомощно лежащото на пода животно, което обаче в никакъв случай няма за следствие неговата смърт, а само едно ускорено отчаяно вибриране с краката. Преодолявайки отвращението си, при това потискайки едно истерично изпищяване, тя посяга към лопатата и метлата и успява да пъхне диво размятащото наоколо си животно в една найлонова торбичка и да я завърже. Но дори уловено и потиснато с отровния импрегнатор, животното не дава покой. Завързаната найлонова торбичка започва бавно да пълзи по пода и при това силно и заплашително да шумоли, така че Леа полуоблечена трябва да пробяга петте етажа надолу, да държи торбичката в протегнатата ръка надалеч от себе си и да я остави да изчезне в кофата за боклук, където тя още дълго продължаваше да шумоли и в моите представи все още продължава да шумоли. Непобедимо.

Как да направя доловими за една жена на име Леа, която тъкмо бях измислила, и която следователно е едва ли не напълно непозната за мен, целия ужас на това преживяване. Трябваше да се опитам да я хвърля в същото състояние на страх, на преследваност и на заплаха, в което се бях намирала аз самата към момента на тази сутрешна среща. Затова не ми оставаше нищо друго, освен да ѝ припиша моята или поне някоя подобна предистория. И точно това може би беше прекалено като изискване. Защото и за романовите фигури също има граници, които впрочем са много по-тесни отколкото при нас – съществата от плът и кръв. Това са границите на очакваното или просто на вероятното. Ако исках наистина да увеся на Леа историите, които една след друга ме бяха сполетели, по съображения за достоверност не ми остава нищо друго, освен да я оставя да се приземи посредством самоубийство в някоя институция или в кошчето за боклук. Днес прозрях, че съм по-солидна, от моята Леа и предпочитам веднага да поемам всички ужасии в мен.

За да мога да напиша Беден рицар, се бях разделила на една персона, която се намира в центъра на живота и която я връхлитат най-нечуваните неща, Леа, и една втора, аз, която седи на своето бюро в мъртвото око на бушуващия циклон на големия град, не вижда нито човек и пише и превежда и пак пише. От най-живата част на моето себе си бях направила художествена фигура. Това деление ми се беше сторило естествено. Но какво ли не трябваше да измислям за тази Леа, за да направя от себе си една поне донякъде правдоподобна и откъсната от мен фигура. Бях ѝ осигурила работа като асистент на адвокат на Авеню Ваграм. По-късно движеше работата с медиите за едно малко художествено издателство. Охотно тя се оставяше да бъде пращана в тези работни отношения и в леглото на този или онзи мъж. Всичко това сега е напразно. Леа и аз се хвърляме в прегръдките си и се сливаме отново в една персона. Не ми се сърди, мила Леа, но ти беше без собствена воля и дори само за това нямаше необходимото за романова фигура. Сега обаче, когато трябва да бъде шкартирана, тя внезапно оживява и иска да получи още веднъж нов шанс, втора поява на сцената. Кой автор може да откаже нещо на своята собствена основна фигура. Е, добре, Леа, ти, ако и само като презряна романова фигура, един вид като сянка на самата тебе, ще намериш вход към тези страници.




Забележка: Преводът е направен от Антония Колева по Anne Weber, Aus Luft und Liebe, S. Fischer Verlag, пробата за слушане на Литературпорт.


Назад Назад (1/2)



  
Още сведения

публикувано на понеделник, март 08 @ 18:36:10 EET изпратено от grosnipe

Подведено под:
| От немски | проза |

2148 прочита

Още в тази връзка
· Luft und Liebe
· S. Fischer Verlag
· Ане Вебер


Най-четеното в блок :
Основоположения на пиронизма (І, 1–30)


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 6


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Из „Въздух и любов“" | | 1 коментар

Коментари за Ане Вебер, Из „Въздух и любов“ (Оценка: 0)
от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на понеделник, март 08 @ 19:28:26 EET
(Сведения за читател )
Коментари за Ане Вебер, Из „Въздух и любов“ ето този линк.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.12 Секунди