литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Александър Геров
Епоха
Страница: 1/2




XX ВЕК


Боже, колко бях горд, че живея във двайстия век!..
Мойта кръв се вълнуваше, мойте зеници ликуваха!
Бях повярвал на Горки, че е гордо да бъдеш човек.
И мечтата ми бе да монтирам на слънцето абажур.

Но видях цял народ да отива под робство покорно
и в таванската стаичка моята вяра умираше.
И видях мъдри хора да бягат, за да живеят позорно
във прахта на разбитите свои кумири!...

И сега аз презирам този век, тези подлеци наежени,
към небето обърнали свойта муцуна във газова маска.
Те ще разкъсат и мойта душа върху телените мрежи!
Те ще зазидат и моята мисъл в стоманена каска!...

И със гневни, широки очи аз вървя през света и се питам:
- Хора, няма ли днес помежду ви безстрашни и горди?...
А във отговор еква гърмеж и зловещо налитат
върху моята родна страна неприятелски орди!

1941










РОДИНА


Невидими оръдия гърмят!...
Висят над мен, разкъсани, просторите!...
- Родино моя, трескава земя,
какво направиха със тебе хората?

Моретата се блъскат о брега
и планините се забулват с облаци!...
И нещо страшно готвят ти сега
великите водачи и пророците!

Аз ще дочакам онзи час велик,
когато с остри, светкащи зеници
ще тръгна като беден, прост войник,
за да те браня, майко, от войниците.

Аз ще те браня, майчице земя –
ще браня твойте птици и животни,
и своята настръхнала съдба
докрай ще нося гордо и безропотно.

Когато падна, смъртно наранен,
ще затръбят от болка ветровете
и слънцето от родното небе
ще ме обсипе в светли еполети.

Тогаз ще дойде Ботевият вълк,
ще клекне, ще ми ближе кротко раните
и аз, щастлив, навеки ще заспя,
защото вярно и докрай те браних!...

1940










ЕПОХА

На Антон Куманов

Самоубиват се в нощта бомбардировачите.
В реките скачат ужасени танкове.
И цвилят и препускат лудо в здрача
обезумелите коне.

А хората, със кървави ръце –
клането на добитък временно отложили, –
купуват маски за божественото си лице
и точат свойте ножове.

Но всички вие, лицемери и предатели,
шпиони, ренегати и лъжци,
модерни мародери от Америка,
убийци, подлеци и атентатори,

не ме вълнувате, не ме затрогвате!...
За вас не ми е жал! Аз не скърбя,
че два милиарда някакви картофи
днес населяват бедната земя.

1940










МАРШ


Развявайте се, бойни знамена!...
Пронизвай ме ти, непосилен марш!
След бурята на новата война
животът пак ще бъде наш.

Животът – нашата едничка страст,
величествен, красив, неописуем, –
когато утре разцъфти зора
и пролетта в сърцата ни нахлуе!...

Край мен войници маршируват с песен
в песента им вихрено ме грабва.
И аз вървя със ротата унесен,
дордето те си влезнат във казармата.

Гори, о кръв! Живей, сърце безмилостно!...
Аз съм такъв, какъвто ме направиха
живота, грубите борби и мислите
на моите пропаднали приятели.

Сега аз виждам: Маршируват хора,
опиянени, весели, забравени!...
Небостъргачите говорят с Бога
и му се хилят, и го подиграват.

Моретата в канали дефилират!..
Пустините цъфтят! Пръстта гори!...
Блестят на север сребърни градини –
ухаят къщи, хора и звезди.

И аз изпращам влакове със рози
по цялата земя, надлъж и шир!...
Умирам от нестихващи възторзи –
умирам, о земя, от свойте мисли!

1939










ДВУБОЙ


Ще се свърши войната и аз пак ще ти кажа
колко много обичам да бъда при тебе –
да правя анализ на очите ти уплашени,
да целувам ръцете ти, нежни и бледи.

Виж какво ни обгражда – колко подлост и глупост!
Не сред хора живеем, а сред дребни страхливци.
Като мишки са плъзнали и панически трупат
брашно и продукти във своите зимници.

А на изток гърми смъртоносен двубой!...
Падат жертви безброй, пепелищата тлеят.
Страшна мъст там кипи и под този порой
там човек е изтлял до едната идея!

Мила моя, нека нищо сега не говорим!...
Нека огънят тихо гори във камината!...
Вратите на новия свят са разтворени,
няма изход за стария свят, и не може да има.

Едно само те моля: закови прозореца!
Мойте нерви се късат като някакви нишки!
Аз не съм предполагал, че е толкова грозно
да се води война на инстинкти и мисли.

О, войната ще свърши! Ний пак ще погледнем,
че небето е синьо, а нощите – лунни,
че пред залеза има замечтани полета
и светът е безкраен, необятен и хубав.

Август, 1941










И АКО БЪДЕ МИР


И ако бъде мир и цялата земя,
потресена от кървите, най-после си отдъхне,
тогава ние, младите, ще бъдем най-щастливи,
защото с наште сили изградихме това бъдеще.

Животът ще поеме своя верен път!...
Ще се стопят в гърдите ни безсмислените ужаси.
И върху устните усмивки пак ще разцъфтят,
и ще се радваме, и ще се веселим до лудост.

А някой ден, кога разгърнем картите,
замислени, със пръст по тях ще сочиме
местата, дето някога стърчаха страшни граници
и пурпурни, реки от кръв клокочеха.

Около нас ще грее действителността!...
Тържествено ще бъде по земята!...
Без болести, жестокости и нищета.
И аз ще имам два милиарда братя!

1944










БЪЛГАРИЯ


България,
на Ботев и на Левски,
на упоритите учители в селата,
на милионите работници и селяни,
които стискат здраво сърпа и чука,
ведно с изстраданото бъдеще на моя мил народ,

аз искам да те видя млада и щастлива!

Да бъде българин онзи инженер,
който ще построи тунел под Океана
и в пясъците на Сахарската пустиня
ще изгради цветущи градове!...

Да бъде българин и онзи бъдещ лекар,
който ще открие средство против рака
и ще даде на изроденото човечество
универсално хапче против всички болести
.
Да бъде българин и онзи инженер-химик,
който ще изобрети акумулатора за слънчева енергия
и по синтетичен начин ще добие елексира на живота,
за да бъдем вечно млади и щастливи
и да живеем
колкото си искаме!....

О, време, дай ни повече години
и сили, и нестихващи копнежи,
за да съзреме своята родина
как пътя си стремителен бележи.
И първа от свободните народи,
по пътя на прогреса как ги води.

И някой ден, когато в равнините
железни трактори под строй минават
и пеят песни нашите момичета,
опиянени от любов и здраве,
в декоративни знамена обкичено,
човечеството да ни каже: „Браво!”

1940








Напред (2/2) Напред



  
Накратко
Александър Геров: ХХ век; Родина; Епоха; Марш; Двубой; И ако бъде мир; България
Ивайло Иванов, Глоси към проблема „Антон Куманов”

Още сведения

публикувано на сряда, март 03 @ 14:45:03 EET изпратено от iivanov

Подведено под:
Антология | * | поезия |

3470 прочита

Още в тази връзка
· Александър Геров


Най-четеното в блок Антология:
Песни за Ата


Рейтинг
Средна оценка: 4.87
Гласа: 8


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Епоха" | | 1 коментар

Коментари за Александър Геров, Епоха (Оценка: 0)
от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на сряда, март 03 @ 15:22:27 EET
(Сведения за читател )
Коментари за Александър Геров, Епоха ето този линк.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.13 Секунди