Доротея Табакова
Стихове | Страница: 2/2
Сонет за щита
Чужд меч не мога да държа, ни щит,
Захвърлен в храстите от някой по-разумен,
И никога прахта на чужди друми
Не ще покрие моя гръб превит.
На чуждо време извор ненапит
Не мойта жажда ще гаси безшумно.
Не ще разкаже никой сладкодумно
Живота ми – един отминал мит.
И млади пръсти няма да изгладят
Лицето ми от бръчките му златни,
Не ще олекна с ни едничък миг,
С едничка мисъл, бреме или радост –
Но времето ще върна наобратно,
Положена на моя собствен щит.
 Назад (1/2)
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на петък, февруари 19 @ 20:29:01 EET изпратено от Argos
Подведено под:
| Аргос | поезия |
5379 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 3
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|