Владимир Сабоурин
Тези към Дон Кихот | Страница: 2/2
***
Tuesday, 21. July 2009, 18:15:00
Току-що завърших интегралния коментиран и сверен с испанския оригинал запис на Дон Кихот. Първа и Втора част.
Започнах записа след поражението на 17 юни, когато ми бе отнето правото на публична защита на датата, определена за това.
Записах двете последни глави на Втора част – LXXIII и LXXIV – след като допуснах жена да ми напише, че съм умен мъж и да ми благодари за това.
Дълбоката, непреодолима и приета като неизбежна тъга е достойното и може би адекватно отношение към четенето на Дон Кихот.
Приемането с достойнство на поражението и невъзможността на мъжкото щастие е основанието и произходът на непобедимия неугасващ смях на романа.
Мъжкото щастие е действително единствено и само в Илиада.
Дон Кихот е достойнството на нещастието на мъжа в епохата на рационално-техническата му възпроизводимост като умен и заслужаващ благодарност
Vale.
Забележка: Дон Кихот. Първа и Втора част, четени от Вл. Сабоурин
 Назад (1/2)
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на петък, декември 18 @ 14:39:38 EET изпратено от grosnipe
Подведено под:
| * | есеистика |
5811 прочита
| |
| Бележки под линия: |
[1] От които започва Реконкистата (исп. La Reconquista, отвоюването на завладяните от маврите територии) и където се предполага, че не може да има примеси на маври и евреи.
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 7
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|