литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Ивайло Иванов
Вдигни очи!
Страница: 3/3


Трета част: Къде завършва пътят за Дамаск





Първите седем
/Педагогическа поема/

Над книгите залягайте без страх,
с надежда и със повече старание:
И днеска първородният ни грях
остава си въпрос на възпитание!

Разбрах защо Адам е във Едем
сгрешил, та още влагата държи ни:
Защото като зрял е сътворен
и му се губят първите години.






Ябълката на земята

Земята плод е, с профила си тъмен,
и с други важни женски очертания,
но все по-често мисля, че света ни
напомня и загниващата Дания.

Щом знанието стане информация,
а сексът – вероизповед, тогава.
навеки е загнила една нация.
или поне поне избутяла е здраво.






Среща по стълбите

/на Светия Синод/
Моя предана съпруго,
обясни ми таз мистерия!
Той твърдеше: „Няма друго
в този свят, освен материя”.

А сега се качва право
на Синода към върха.
Браво на отеца, браво!...
Алпинистът на Духа!






На многая лета, владико!

Постъпката им беше твърде хитра
и тя се заключава във това,
че днеска увенчана бе със митра
една плешива старческа глава.

Да, ще го кажа без сантименталност!
От Божи Дух мистично осенена,
навеки християнската менталност,
ведно с главата твоя, бе спасена.

Тя тъкмо оглупяваше съвсем,
но днес си има двоен нов обем.






Принос към дебата за вярата

„Но ти под расото си гола!”
Гео Милев

Не ме е яд Еклесията наша
под расото че вече ходи гола,
не ме е яд свещеници-апаши
през ден че прекаляват с алкохола.

Обаче други яд, и то основно,
ме трови от години по въпроса:
Че откъм облеклото си мисловно
не е тя просто гола, ами боса.






Заслугите на църквата

Заслуга има нашто православие
за здравия морал на тази нация,
но и с заслуга друга то се слави:
За страшната й деморализация!

И както ние, братя християни,
не можем в Литургията един без други,
така и свършекът световен ще настане,
ако разлъчим двете си заслуги.






Къде завършва пътя за Дамаск

Сънувах патриарха Павле –
той само беше весел днес,
край него всичките кентаври,
за свой себичен интерес,

сред шумния пазар на Сирия
/там свършва пътя за Дамаск!/,
земята пълнеха с насилия
и със търгашески усилия:
„На мене – ти, на тебе – аз!”

Ех, бедни патриарше Павле,
на небесата първи син,
вържи ги твоите кентаври
и ги върни в Йерусалим!






Към превенция на половите болести

Макар вестта да ме покъртва
и жал в сърцето да разгаря,
когато чуя: „Царят мъртъв е”,
не викам: „Да живее царя!”.

Интелигентското мълчание
не е симптом за импотенция,
нито е знак на отчаяние,
а скромен опит за превенция.

Повярвайте, не ми е лесно
да бъда поданик, щом зная,
че горе, в Царството небесно,
сред другите светци във Рая,

бащата за света се моли –
властта ще наследи синът.
Монархия! Вековна болест,
предавана по полов път.






Изпроводяк едного българина за Цариград

За Цариград приятел заминаваше,
на източното слънце да се грей,
и тъй като минута-две оставаше,
а разговора все тъй не преставаше,

пред кораба, с огромнатата му палуба,
самичък аз усетих се да казвам:
„Довиждане! Друг път ще ти разказвам.
И... много здраве на Вартоломей!”

В гръмък смях другарят проехтя могъщо!...
/Смях такъв не чувам тоз модерен век./
– Що се смееш? – рекох – Имам обща същност:
вярващ съм, той – също, значи „наш човек”!

Цариград! Тук всичко ми е тъй познато:
Златните мостове. Босфора... Алеко. /?!/
Век и половина мина, откогато
нашето отечество, на мечти богато,
от града отплува, пъргаво и леко.

Пътища на Запад! Гонене на слава.
Жажда да обхванеш тайни необхватни.
И какво накрая от това остава?
Проливите сини под кубета златни.

То ни е предвечният път към Ориента.
/Пътнико отплуващ, ти не ми смей!/
Пресечи спокойно траурната лента,
а пък наобратно в път към Окцидента,
ще те изпроводи сам Вартоломей.









Назад Назад (2/3)



  
Накратко
Първа част: Вдигни очи!
Част втора: Посвещения
Трета част: Къде завършва пътят за Дамаск

Още сведения

публикувано на петък, октомври 02 @ 21:11:45 UTC изпратено от iivanov

Подведено под:
Краища | * | сатири |

4722 прочита

Още в тази връзка
· Ивайло Иванов


Най-четеното в блок Краища:
История и възможността да се представя миналото:
разсъждения върху Смърт в Сена (1988)


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 13


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Вдигни очи!" | | 1 коментар

Коментари за Ивайло Иванов, Вдигни очи! (Оценка: 0)
от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на петък, октомври 02 @ 23:33:42 UTC
(Сведения за читател )
За коментари на Ивайло Иванов, Вдигни очи! последвайте ето този линк.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.09 Секунди