Ивайло Иванов: Вдигни очи! - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Трета част: Къде завършва пътят за Дамаск

Първите седем
/Педагогическа поема/

Над книгите залягайте без страх,
с надежда и със повече старание:
И днеска първородният ни грях
остава си въпрос на възпитание!

Разбрах защо Адам е във Едем
сгрешил, та още влагата държи ни:
Защото като зрял е сътворен
и му се губят първите години.

Ябълката на земята

Земята плод е, с профила си тъмен,
и с други важни женски очертания,
но все по-често мисля, че света ни
напомня и загниващата Дания.

Щом знанието стане информация,
а сексът – вероизповед, тогава.
навеки е загнила една нация.
или поне поне избутяла е здраво.

Среща по стълбите

/на Светия Синод/
Моя предана съпруго,
обясни ми таз мистерия!
Той твърдеше: „Няма друго
в този свят, освен материя”.

А сега се качва право
на Синода към върха.
Браво на отеца, браво!...
Алпинистът на Духа!

На многая лета, владико!

Постъпката им беше твърде хитра
и тя се заключава във това,
че днеска увенчана бе със митра
една плешива старческа глава.

Да, ще го кажа без сантименталност!
От Божи Дух мистично осенена,
навеки християнската менталност,
ведно с главата твоя, бе спасена.

Тя тъкмо оглупяваше съвсем,
но днес си има двоен нов обем.

Принос към дебата за вярата

„Но ти под расото си гола!”
Гео Милев

Не ме е яд Еклесията наша
под расото че вече ходи гола,
не ме е яд свещеници-апаши
през ден че прекаляват с алкохола.

Обаче други яд, и то основно,
ме трови от години по въпроса:
Че откъм облеклото си мисловно
не е тя просто гола, ами боса.

Заслугите на църквата

Заслуга има нашто православие
за здравия морал на тази нация,
но и с заслуга друга то се слави:
За страшната й деморализация!

И както ние, братя християни,
не можем в Литургията един без други,
така и свършекът световен ще настане,
ако разлъчим двете си заслуги.

Къде завършва пътя за Дамаск

Сънувах патриарха Павле –
той само беше весел днес,
край него всичките кентаври,
за свой себичен интерес,

сред шумния пазар на Сирия
/там свършва пътя за Дамаск!/,
земята пълнеха с насилия
и със търгашески усилия:
„На мене – ти, на тебе – аз!”

Ех, бедни патриарше Павле,
на небесата първи син,
вържи ги твоите кентаври
и ги върни в Йерусалим!

Към превенция на половите болести

Макар вестта да ме покъртва
и жал в сърцето да разгаря,
когато чуя: „Царят мъртъв е”,
не викам: „Да живее царя!”.

Интелигентското мълчание
не е симптом за импотенция,
нито е знак на отчаяние,
а скромен опит за превенция.

Повярвайте, не ми е лесно
да бъда поданик, щом зная,
че горе, в Царството небесно,
сред другите светци във Рая,

бащата за света се моли –
властта ще наследи синът.
Монархия! Вековна болест,
предавана по полов път.

Изпроводяк едного българина за Цариград

За Цариград приятел заминаваше,
на източното слънце да се грей,
и тъй като минута-две оставаше,
а разговора все тъй не преставаше,

пред кораба, с огромнатата му палуба,
самичък аз усетих се да казвам:
„Довиждане! Друг път ще ти разказвам.
И... много здраве на Вартоломей!”

В гръмък смях другарят проехтя могъщо!...
/Смях такъв не чувам тоз модерен век./
– Що се смееш? – рекох – Имам обща същност:
вярващ съм, той – също, значи „наш човек”!

Цариград! Тук всичко ми е тъй познато:
Златните мостове. Босфора... Алеко. /?!/
Век и половина мина, откогато
нашето отечество, на мечти богато,
от града отплува, пъргаво и леко.

Пътища на Запад! Гонене на слава.
Жажда да обхванеш тайни необхватни.
И какво накрая от това остава?
Проливите сини под кубета златни.

То ни е предвечният път към Ориента.
/Пътнико отплуващ, ти не ми смей!/
Пресечи спокойно траурната лента,
а пък наобратно в път към Окцидента,
ще те изпроводи сам Вартоломей.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а