Ивайло Иванов: Вдигни очи! - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Част втора: Посвещения

Синдромът на пропялата тълпа

На проф. Светлозар Игов

Когато гледам как зад бента вече
на глупостта реката е преляла,
разбирам аз защо критикът рече,
че днес у нас „тълпата е пропяла”.

Прибирам се във къщи късно вечер.
С жена искам тихо да заспя.
Но кряска по стъгди със шумни речи
и до зори умишлено ни пречи

синдромът на пропялата тълпа.

„Християнство и култура”

Доста робство и тиран(т)ство!
Доста траш и „Сепултура”!...
Имаме си християнство,
съчетано със култура.

Ще отплувам аз зад граница
във Русия на разходка,
че от книжните му страници
сгънал съм си платноходка.

Как спокойно се люлее
синьото море, безбурното!
И под бялата ми рея
със вълните химни пее.

/Християнството, край нея,
по-културно ни е турнато! /

Размразяване на кариерата

И аз, Марине, свойта кариера
поразмразих – дори я рестартирах,
когато, след затвор и Кариера,
най-после в интернет се регистрирах.

Щастливо кликам в блоговете нови,
поглъщам ги с очи, като напитка,
и чувам, с шум на падащи окови,
как трепват с лекота и мойте китни.

За своите творби намерих кът!...
Излязох във пространствата свободни!...
Там мойте песни все ще се четат.
Ти жив да от-клик на духа народни.

Героят на лайфстайла

Три творби сътворил е /в зародиш!/,
а дорде интернета пребродиш,
гледаш: с малко кураж и валута,
дал е триста и три интервюта.

Но не спирай – със патос интимен
ти, любими, и днес говори ни!...
На лъжата краката са къси?
Нищо! Тя компенсира с гласа си.

Люлчина песен,

пята над българския писател.

Що че няма в теб идея,
а в заложбите ти – сила?
Твоя скут като люлея,
пак ти пея: – Рожбо мила!

Ако днес не се наспиш,
как света ще покориш?
Спинкай, сине, нани на,
ще те преведе Врина!

Сонет за Йожени Гранде

Приятни са ми всичките жени,
но аз най-много си харесвам Йожени,
наречена простонародно Жени.
Тя произвежда модни сутиени.

Ала предчувствам, завистлив, народа
ще каже: Жени навъртя години!
Не може тя политика и мода
под мишница да носи като дини.

Така е, знам, политика и чувства
се съвместяват трудно. Ала ето,
тя тежестта на дините не чувства,

понеже подир тънкото изкуство
на модата и снобското си лустро,
тя гордо ги крепи под деколтето.

Ехо от Владайското въстание

На Яница Радева

На ви пушка и раница,
кръстосани на сноп.

Да пазят гладна граница
и незараснал гроб.

Не ща да пазя граница
и гладен да умра,

откак прочетох Яница –
на Габе дъщеря!

Пристигането на Мария

или Краят на постмодерната сатира.

Когато на вратата аз те видя,
обръщам гръб на всички свои тропи
и шумно викам: „Грациас а ла вида!”,
което ще рече: „Мерси, животе!”.

Но след разлом в любовната ни язва,
рогцата си подава пак живота
и с тропите „Вдигни очи!” ми казва,
„Вдигни очи!, преди да си ги склопил”.

Краят на 90-те

/Вопъл към Фортуна/

Няма ли да спре най-сетне
тази глъч и туй дюдюкане,
тези карнавали летни
със които тук закука ни

над листа, като във Рая,
дето, живи, едва дишаме,
та да вземем, най-накрая,
нещичко и да напишиме?

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а