Фьодор Сваровский: В глъбините на сингулярността - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

СУПЕРСКАПАНА ПИЦА

напоследък Каменски нещо се скапва
някъде към двестотния пренос
сополите текват сами от носа
червата съдбовно преклокват
коленете не стават за нищо
цъфват космите
сигурно – нещо от мозъка

от честите преноси между пространствата
се разпада невронната мрежа
изведнъж чаят е кисел, пушеното (от риба) нагарча,
но временно зрението се изостря
пилотът, възхитен, наблюдава заснежените
с неопадали листи кленове
кима си сам със глава, към четиресе пъти

изброява:
Тина, Наташа, Джулке, Диаса, Хамя
Найко, Татяна, Джулия, Мески, Стагана-Аази
кои?
сестри?
и братя?
любими?
майки?
имената на скъпите нему разхвърляни в множеството пространства
маркирани с цифри, букви, тъй банално
цели пространства изпълнени с хора, машини
са маркирани с букви обикновени и номери, само

и ти, със сърце, изпълнено с жалост
с измамното име Камис
с чужд контролен сигнал, с позивни „Пожара”
оборудван с правителствен ордер
и сърце, изпълнено с жал
преминаваш през хорските къщи
пронизваш със своите квантове
затворени порти, стени, вземаш участие
в нечия мъка
намесваш се в чужди нещастия
наблюдаваш чуждите страсти

а тук, дето нищо излишно, не е останало
ни хелий-3, нито никакъв полезен газ
нито органични полиметали
нито даже елементарна мед
животът наоколо изведнъж остаря
все още нещо се храни, моли се, но сърцето е пусто
и отвътре окончателно умъртвяло
включваш мрежовизора – само глупости

затова
тялото
дълго се блещи в тапетите
с удоволствие гледа прашните следи по стъклата
забравя сутрин да си измие лицето
оставя водата течаща
внезапно започва да търси специалната четка
казва си: нещо трябва да се почисти
и не намира

ходи със дни
по стаите
с дни из дома си
един ден в гостната
втори край прозореца в кухнята
защото е късна есен
и той не знае какво е къде, какво да надене

наскоро си поръча пица
естествено, суперскапана пица

не се дъвче някак

някак
съвсем не яде се

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а