Лъчезар Лозанов
Стихове | Страница: 1/5
Окосмяване на Сатурн
Неподвижността на хората,
които играят карти,
колодата, наречена семейна дистанция,
възпитание и любимост,
всяческа любезност към бога и пиниите,
полиестерът на доброто приятелство –
жената да има жена му,
жиците на очите просветляват,
накацали са лястовички: асо, терца купа,
купелът, в който изльокахме лепкавия пунш,
устните на пунша, неговата ерекция,
загребвана с лъжичка...
Лъжеш, че ще последват кукери,
куки вместо ръце, ръце вместо очи, очи вместо търкалящи се гуми –
дългият път, припален двигател над колодата,
терцата е трефа, трева –
зеленикави острилки
за неподвижните олигавени моливи,
които никога не надписват.
Честни са, но защо им е –
пиниите са полиестър, жиците са очите,
жреците се белят съсечени
като две слънца от двете ни страни
ставаме сатурнова дупка, кенеф,
благоприлична за оКосмяване,
но при всички случаи – черна.
Големия взрив е бил една пръдня.
Напред (2/5) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на вторник, април 03 @ 11:58:27 EEST изпратено от grosnipe
Подведено под:
| * | поезия |
7264 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 6
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|