Ивайло Иванов: Код на българската история - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Честити безпределни резултати!...
/Деца, спокойно спете си сънят!/
Комунизмът си отиде от страната
завинаги. И то – за трети път!

Да не сте в устата с палец,
аз, като един Раковски,
днес предлагам Показалец,
сиреч – кратко ръководство

за извличане на смисъл
без излишна хамалогия,
щото Господ е орисал
всеки вожд с етимология:

Горби, с белега си черен
бе инверсия на „Гроби”.
Той, на свойто име верен,
бившия ни строй загроби.

Дълго гледаше на строя
простодушната усмивка
от портретите на тоя
мъж с витално име Живков.

После, във напразен опит
тя да бъде подмладена,
бълваше над нас синкопи
през устата на Младенов.

Десните ми интереси
с интересите нефели
във желе граниво смеси
президентът Желю Желев.

Пак добре, че после здраво
на властта държейки лоста,
с костна твърдост отстоява
тези интереси Костов.

Дясната идея свястна
също беше отстояна
не тъй твърдо, ала страстно
и рекламно от Стоянов.

В изборния катаклизъм
той продъни се немил,
щото всеки дуализъм
крие някой Богомил.

Промисълът тая смяна
явно готвеше отрано:
Първи във страната стана
мъж с фамилия Първанов!

Партията той оголи,
но щом викнаха „Стани шеф!”,
бе издигнат пък отдолу
председателят Станишев.

От Русия той копираше
стил във трудните минути.
Там народът сублимираше
пътя свой в лицето Путин.

Ха, познай как зове се
онзи, дето я покръсти
и безброй земи държеше
на светата Рус със кръста?

Бинго! На Христа свидетеля
в таз старославянска шир
и на този мир владетеля
казваше се... Владимир!

Виждате ли, мои братя,
на историята кода
и мистичната симпатия
в изборите на народа?

С Божията воля тайна
няма тук случайно нищо,
освен мъката безкрайна
с фатализмите на нищия.

Даже в най-модерно време,
с медии интерактивни,
той, дори когато дреме,
някак си интуитивно

пак избира ги по име
и след туй си е доволен:
„Бойко”, „Волен” днес крещиме,
отсега се чува: „Болен!”

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а