Росица Пиронска
Небесен чай | Страница: 6/6
на К
помниш ли какво си говорехме
на брега на Свети Константин и Елена
вземи го в каквото искаш време
в каквото искаш измерение
например във времето на едно
не те обичам вече не те обичам
прости ми че те заяждам
помниш ли
откъм морето задуха вятър и ставаше
все по-силен и по-силен
така че малките декоративни палми
заплашваха да се прекършат
не те обичам
пак ли не ме слушаш
добре тогава с друго ще те занимая
ето
едно дете днес ми каза
хайде да пием чай от небето
не те обичам
и това ли не ти харесва
спряхме се на зелен чай от небето
зелен като палмите
не те обичам вече
не ме гледай така
прекършиха ли се казваш
казвах ли ти аз
вятърът ставаше все по-силен и по-силен
но ти не спря да отричаш
помниш ли
времето ни изтича
 Назад (5/6)
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на петък, юни 05 @ 22:48:51 EEST изпратено от gospodinovd
Подведено под:
Любовен човек | * | поезия |
8869 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.63
Гласа: 11
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|