Росица Пиронска Небесен чай | Страница: 5/6
утре навярно ще се усмихнеш
но цяла нощ ще ти е студено
такъв мрак пада там сега
че ме обичаш почти се закле
така е
от онези мъже си които всяка
би искала да се усмихват
вместо това играта на ястребите
този белег до веждата казваш
че е от затвора не ти вярвам
но ти отива
тя идваше при теб нали
не за друго от любопитните е
няма да се усмихнеш
би се издал
сладък лъжец такъв
само игра на докосвания е
но ти харесва
искаш да ме пазиш
виждам
по-далече по-далече другите от мен
това е начинът
недей те и без това не са тук
а на мен
на мен ми стига този белег
Назад (4/6) - Напред (6/6) 
| |
| |
Още сведения | публикувано на петък, юни 05 @ 22:48:51 EEST изпратено от gospodinovd
Подведено под: Любовен човек | * | поезия |
8895 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 4.63 Гласа: 11

| |
Инструменти |
Версия за печат
Препраща на друг
| |
|