Росица Пиронска Небесен чай | Страница: 4/6
любовта е
да седиш в кафенето на село
съвсем неопределено
да седиш и да четеш стихове от Адонис
без въобще да се сещаш за слънцето
в чиято сянка си под навеса
да четеш и да си кажеш
това беше той
онзи ден под лозницата
сигурна съм това беше той
онзи минал ден
да вдигнеш глава в този момент
и да го видиш срещу теб
встрани от пътя
отбил се по някаква работа
или просто така
неопределено
да го видиш
там където слънцето няма сянка
няма проекция
и да си кажеш
това беше той
онзи ден
тогава той да си тръгне
а ти да си мислиш
за вече сладкия сок на гроздето
за напуканите устни
за сладкото от горчивка
за стиховете от Адонис
Назад (3/6) - Напред (5/6)
| |
| |
Още сведения | публикувано на петък, юни 05 @ 22:48:51 EEST изпратено от gospodinovd
Подведено под: Любовен човек | * | поезия |
8832 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 4.63 Гласа: 11
| |
Инструменти | Версия за печат
Препраща на друг
| |
|