Росица Пиронска Небесен чай | Страница: 3/6
Ти си виновна, Алиса
Какво каза
Една сметанка в чинията
на пролетта
прелюдия аха-аха
Имало едно време едно малко сърце
което станало голямо сърце
Казах ти си виновна
Хайде признай си
в десет без петнайсет
притихнало
тук-там жужащо
и чаша вино
червено ли беше
Не помня все едно
Как все едно
Оставих го не пих
Не пи
Не пих Защо да пия
щом времето го няма
секундите поне да отброява
така ли е
Не знам, Алиса
за времето не знам
И не съм виновна тогава
тя просто свърши в Ница
а после чух че почнала на село
с птиците в оранжево червено
и цъфналите трънкослифки
Имало едно време
Назад (2/6) - Напред (4/6)
| |
| |
Още сведения | публикувано на петък, юни 05 @ 22:48:51 EEST изпратено от gospodinovd
Подведено под: Любовен човек | * | поезия |
8831 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 4.63 Гласа: 11
| |
Инструменти | Версия за печат
Препраща на друг
| |
|