Петя Хайнрих: Изповед на чистачката, засягаща младите поети - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

@all

Забелязвам с облекчение, че все по-рядко младите поети желаят
да общуват с мен. Оглеждам се в огледалото и виждам себе си.

Не се страхувам от безпощадната критика - вдигни си брадичката,
мадам. Ходя с меки обувки и предпочитам стари вина. Нямам вина

изправена пред портрети на хора с влияние. Световни Поети! Моето се
простира до връхчето на завесата. Аз съм чистачка, берачка на ягоди,

принцеса,

в известен смисъл - оформям наново контурите на предметите,
разтопени от жегата. Бързам, да не изстине материалът. Премоделирам

съобразно собствените си виждания. Маргиналостта на жената, която внася
ред. Изписва с четка и препарат на алкохолна основа чисти образи върху стъклата.

Моята отговорност пред самата мен е запазването на относително добре
тренирано тяло. Не пуша. Проветрявам редовно помещенията против застояло.

@me

Смущавам се когато младите поети прекосяват парка на шумни тумби
експериментират с вървежа, разтварят пръсти с нежни кожи, без прах
без оцетната киселост на ръката на чистачка
толкова ме е срах от свободното падане
на птиците в полет – лисица болна от бяс
да не ми мине път! – този стих
стесни границите си –
help, помощ, задух!
трябва да се крия
да не видят
че не съм
измила
очите
светят
върти се
свети
върти се
и изтича
струйката на стиха, змийчето, езичето, стебълцето, на лястовицата връхчето на крилцето...

@all

Бавно младите поети фиксират образа ми в една съвсем реална точка.
Огъват ми китките, решат ме, слагат ми сливи в устата. Ти си от старата

школа, декаденция! – прах по очилата. Младите поети не прощават, че
не съм драла достатъчно с нокти по кората на текстовете. Лопата. Не знам

какво очакват от мен – просто бърша прах на заплата по няколко часа на ден.

@end

После, в този съвсем истински плавателен съд, в каюта под вода, пробива лъч
от другата страна на лицето пеещо момиче с ръка на сърцето – каква патетична
поза само! – със сребърно гласче гълта сребърната лъжица
и младите поети не отлепят поглед
от птиците които плюе пият от
вдлъбнатото на речта й вглъбено
си мият езиците
аз

съм старейшината с колелца по ръцете и краката
Volkswagen Beetle, каручка, чистачка, берачка на ягоди

принцеса

не знам
какво да им дам
какво да им извадя от килерчето с парцалите
обичам тези рафтове с многобройните прорези (белези, ями, гнезда) –
вариации за поставяне на летвите на различни нива (може да им го кажа) –
изпробвам комбинации за оптимално подреждане на препаратите по цвят
функция или по концентрация, но не разбирам каква е
ползата от поезията.
__________

@all @me
@all @end

++++++++++

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а