Мария Вирхов
~ |
Тут картинка бледнеет экран рассыпается в порошок
Девяностые не вернутся – и хорошо
В. Никритин
на цимента дюшек вместо възглавница некви парцали сгънати акуратно
и некъв изтупан чичка идва през ден да чуди - що не вървя у дома
обяснявам му - аз ще съм тук засега а домът ми е нещо като паметник
с гвардейци пушки запо-очест, и мумия в бяло биде
отсреща в шкафа на немчеви има стар хляб, сладко от дюли
по кракра развяват карма кучката таня и кучката дърто незнайно бабе
ние ще седнем на пейка под ясена и в ръцете ни непонятно
откъде ще се вземе плик карамелено щастие и това ще са те, деветдесетте
| |
| |
| Накратко | | на цимента дюшек вместо възглавница некви парцали сгънати акуратно
| |
| Още сведения |
публикувано на четвъртък, април 30 @ 12:27:45 EEST изпратено от molina
Подведено под:
never again | * | поезия |
2923 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 19
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|