Ивайло Иванов
Псалми за Света Анастасия | Страница: 3/3
Дихание за живот
Когато в порив млад ме ти прегърнеш
и пазвите си дъхави разгърнеш,
от изгрев и от пролет по-сияйна,
в мен грейва слънце, въздух свеж нахлува,
човешка глъч и птичи песни чувам,
разтваряйки прозорците си тайно,
и чувствам как под слънчевия зрак
сред дъх на кислород и лъх на мак
покачва се
температурата ми стайна.
И лъч един ме близва по косата,
и мигом виждам аз върху стената
как барометърче едно с съчмица бяла –
придатъче към младото ми тяло,
расте, когато в теб съм вторачен,
и се покачва стълбът му живачен,
добивайки космически размери...
Защото чувства нови атмосфери
в телата ни – тез кукли силиконови,
през зимата доволно излинели,
които със целувки вече помпаме
като с винтил сред белите постели,
на ставане със тебе и на лягане,
на любовта под мощното налягане.
Да би могла и цялата ни нация
сега, когато пролетта дойде,
в сервиза на една вулканизация
с подобен порив да се отдаде,
едва ли толкоз често щяха с трясък
да изгърмяват нейните винтили,
и нервите, изопнати до блясък,
едва ли толкоз жежки биха били
на изборите нови във разгара,
сред сцената на всичко политическо,
подобно звук на режеща китара
от „Венъм”, ранна група металическа.
Ще се успокоят и тези струни
с по-ласкава една еманципация,
щом нацията наша се целуне
по устните със по-развита нация.
Възкръснала, от крехките си плешки
ще смъкне тя вековното тегло,
затуй във порив пролетно-момчешки
по-горе казах аз: „Да би могло!”.
Да би могло, ала уви, не може!...
С целувката си първа, като в Рая,
диханието жизнено накрая
не ми отнемай, а вдъхни го, Боже!
 Назад (2/3)
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на сряда, април 29 @ 18:05:46 EEST изпратено от iivanov
Подведено под:
Deus ex machina | * | поезия |
6193 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.86
Гласа: 44
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|