литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Ивайло Иванов
Псалми за Света Анастасия
Страница: 3/3


Дихание за живот


Когато в порив млад ме ти прегърнеш
и пазвите си дъхави разгърнеш,
от изгрев и от пролет по-сияйна,
в мен грейва слънце, въздух свеж нахлува,
човешка глъч и птичи песни чувам,
разтваряйки прозорците си тайно,
и чувствам как под слънчевия зрак
сред дъх на кислород и лъх на мак
покачва се
температурата ми стайна.

И лъч един ме близва по косата,
и мигом виждам аз върху стената
как барометърче едно с съчмица бяла –
придатъче към младото ми тяло,
расте, когато в теб съм вторачен,
и се покачва стълбът му живачен,
добивайки космически размери...

Защото чувства нови атмосфери
в телата ни – тез кукли силиконови,
през зимата доволно излинели,
които със целувки вече помпаме
като с винтил сред белите постели,
на ставане със тебе и на лягане,
на любовта под мощното налягане.

Да би могла и цялата ни нация
сега, когато пролетта дойде,
в сервиза на една вулканизация
с подобен порив да се отдаде,

едва ли толкоз често щяха с трясък
да изгърмяват нейните винтили,
и нервите, изопнати до блясък,
едва ли толкоз жежки биха били
на изборите нови във разгара,
сред сцената на всичко политическо,
подобно звук на режеща китара
от „Венъм”, ранна група металическа.

Ще се успокоят и тези струни
с по-ласкава една еманципация,
щом нацията наша се целуне
по устните със по-развита нация.
Възкръснала, от крехките си плешки
ще смъкне тя вековното тегло,
затуй във порив пролетно-момчешки
по-горе казах аз: „Да би могло!”.

Да би могло, ала уви, не може!...
С целувката си първа, като в Рая,
диханието жизнено накрая
не ми отнемай, а вдъхни го, Боже!







Назад Назад (2/3)



  
Накратко
Второ Възкресение
Псалом за Света Анастасия
Дихание за живот

Още сведения

публикувано на сряда, април 29 @ 17:05:46 EEST изпратено от iivanov

Подведено под:
Deus ex machina | * | поезия |

5330 прочита

Още в тази връзка
· Ивайло Иванов


Най-четеното в блок Deus ex machina:
NEXT: мирна революция


Рейтинг
Средна оценка: 4.86
Гласа: 44


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Псалми за Света Анастасия" | | 1 коментар

Коментари за Ивайло Иванов, Псалми за Света Анастасия (Оценка: 0)
от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на сряда, април 29 @ 17:15:33 EEST
(Сведения за читател )
За коментари на Ивайло Иванов, Псалми за Света Анастасия последвайте ето този линк.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.17 Секунди