Ивайло Иванов
Псалми за Света Анастасия | Страница: 1/3
Второ Възкресение
Подир великденското целодневно чистене
и себе си поисках да пречистя
и бързо влязох в банята, но своето
бельо аз на леглото съм оставил,
а толкоз вехто беше то и потно
че формата на тялото приело бе –
досущ като повивките, оставени
във гроба от възкръсналия Бог.
И ето ме, от банята излизам,
възкръснал, нов и на живот ухаещ,
и виждам те, под снопа лъчезарен
от светлина, струяща от прозореца,
как цялата ти светиш като ангел
и седнала във края на леглото,
трогателно гълчиш ме: – Виж се само!
Направо на сърцето си се чудя
и на носа – как с теб живея още,
но знай: С бельо и навици подобни
момиче друго няма с теб да легне.
– Мария! – аз извиках – и прогледнала,
в нозете ми ти свлече се: – Рави!
– Не ме докосвай – казах аз – не виждаш ли:
на банята от ада аз излизам
и парата дяволски талази
струи от мойто тяло, ала знай,
че ласките ще трябва да почакат:
Аз все таки, дордето не изсъхна,
не съм възлязал още при Отца си.
А колкото до вехтите повивки,
за тленното недей да имаш грижа:
във смрад се сее – жъне се в нетленност.
И точно днес, на празника, не искам
дори и с намек да те огорчавам,
но знай не само, че „момиче друго”
ще ме хареса, но с подобни навици –
поезия да виждам и във гънките
на своето бельо, аз пророкувам,
че култът ми едва сега започва.
Напред (2/3) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на сряда, април 29 @ 17:05:46 EEST изпратено от iivanov
Подведено под:
Deus ex machina | * | поезия |
6077 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.86
Гласа: 44
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|