Екатерина Пенчева
Прекаляване с любов |
ИЗКУШЕНИЕ
С юношеско нетърпение
протягаш ръце към небето,
събираш звезди
и ги полагаш в скута ми.
С момчешка суета
береш цветя
и украсяваш косите ми.
С безумна мъжка страст
разпалваш огън.
Не можах да устоя.
АЗ И ТИ
Аз и ти –
пролетни мълнии,
слънце и дъжд,
благослов.
Аз и ти –
юлски горещници,
зряла ръж,
сенокос.
Аз и ти –
есенна зрялост,
прясна погача,
зов.
Ти и аз –
зимна приказка,
пламтяща камина...
Полунощ.
ЩЕ ОСТАВЯ ВРАТАТА ОТВОРЕНА
Когато спреш да ме обичаш,
кажи ми.
Искам сама да си тръгна
в тъмното,
в празното,
в нищото...
Когато спреш да ме искаш,
покажи ми го.
Предпочитам сама да остана
с болката,
с мъката,
с безлюбовието...
Но когато си отида,
пак ще оставя вратата отворена.
ПО ФОТЕВ
По Фотев,
като грижовен любим,
ти ми каза:
"...не прекалявай, моля те, с цигарите".
Но аз пак посягам към тях,
когато те има,
когато те няма,
когато...,
когато...,
когато...
А ти пак по Фотев шептиш:
"Господи,
колко си хубава!"
И прекаляваш с любов.
| |
| |
| Накратко | | Изкушение; Аз и ти; Ще оставя вратата отворена; По Фотев
| |
| Още сведения |
публикувано на вторник, април 14 @ 13:29:16 EEST изпратено от gospodinovd
Подведено под:
Любовен човек | * | поезия |
2810 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 3.95
Гласа: 48
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|