Емануил A. Видински
Прекалено много восък имаше в тази чаша... |
Прекалено много восък имаше в тази чаша.
Вятърът виеше гнезда в недрата й,
Където щъркелите стъпваха унило.
Индианците се вбесяваха
От избухващата кръв между краката
На жените,
И яздеха кобилите си
До протъркване на кожата.
Прекалено много пепел имаше в тези погледи.
Пепелници от строшени фасове,
Където погледите изливаха семето си.
После се къпеха
В прясна кръв на млади папагали-гуакамайя;
За да избистрят зениците си
И газеха с мокасини по жаравата
Докато кожата пропусне въглените.
Ловяха нощни пеперуди по миглите си
И ги лепяха по стъклата на газените лампи.
Забиваха свещи в чашите.
Пълнеха с дим палатките си
И пушеха изсушени мигли на акула.
Събираха речни бисери,
Слагаха ги в утробите на девиците
И чакаха зашеметени плодовете.
Пишеха стихове върху разлят восък,
Изстинал от лигавиците на вятъра,
Който виеше гнезда в чашите им.
Където птиците снасяха яйца
От които се излюпваха бисери,
Червени като гнева им,
Твърди като диамантите на семето им,
Обрасли в рози и покрити с мъх.
После си тръгваха разчорлени и обезумели,
Покрити с пепел и папагалска кръв,
И крадяха плодове от палатките.
Стягаха ремъци около залезите
И чистеха восъка по бедрата си.
Лягаха по пясъците
И не помнеха виденията,
Защото заспиваха в сънищата си.
06.2003
| |
| |
| Накратко |
Прекалено много восък имаше в тази чаша.
Вятърът виеше гнезда в недрата й,
Където щъркелите стъпваха унило.
Индианците се вбесяваха
От избухващата кръв между краката
На жените,
И яздеха кобилите си
До протъркване на кожата.
| |
| Още сведения |
публикувано на понеделник, август 04 @ 01:40:37 EEST изпратено от grosnipe
Подведено под:
Плътни течности | * | поезия |
1897 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.33
Гласа: 6
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|