Станислава Станоева
каменна градина |
чертаеш по пясъка пътеки за никъде
преместваш предметите -
да различаваш сега от тогава
само камъкът може да мълчи без посока
и тишината да пуска
хвърчила от оризова хартия
частица от вятър раздвижва минутите
гласът на стените
се връща към себе си
събираш песъчинки -
да маркираш живота
и чуваш -
камъкът ти говори
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на петък, април 10 @ 13:53:49 EEST изпратено от stasta
Подведено под:
| * | поезия |
1845 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 3.96
Гласа: 26
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|