Пенка Грошева: Ако много съм ти нужна... - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

***

Докога ли нощите
без теб ще болят,
а дните ми
ще са празни?
Докога ли
ще чакам нашия ден
в сърцето си като празник –
когато, от свойте грижи спасен,
за минутка,
ти ми доказваш,
че обичаш истински мен
пред дела неотложни и важни?
Но отново тръгваш на път.
Казваш ми:
"Сивота е това ежедневие..."

И очите ми с целувка
заключваш всеки път –
да чакам сляпа
в това безвремие...

***

Пречистена вървя към теб.
Набожна не - светица съм.
Не коленича - просто те обичам.
Навлизам тихо в твоя свят
и не запалвам свещ –
сама излъчвам светлината ти.
Горя във думите ти
като в проповед.
Не правя кръст –
сама разпъната на кръста съм...

КОГАТО СИ ОТИДЕ ЛЮБОВТА

Ще си отиде любовта
и изворите ще пресъхнат.
Коритата безводни ще засеем
и без надеждата за капка дъжд
в безхлебността на дните си
ще заживеем.

Ще си отиде любовта.
Морето ще си прибере вълните.
И от черупката на празния й дом,
останал като рана във сърцето ми,
ще стене споменът на мъртва
морска раковина...

САМО ако много съм ти нужна,
ако те топлят още дните ни отминали,
ако моят глас ти носи лято
и под крилото на щурче
си скътал прашинка спомен...
Позови ме!
Твоят глас ще свика
всички ветрове забравени.
Ще раздухат огъня загаснал
и искрица като малко слънце
ще ти подам със голите си пръсти.
Само ако много съм ти нужна...
Позови ме!

Ако много съм ти нужна.

РЕПЛИКА

Не съм Магдалена –
но прошката, знам, че тежи
като живия въглен.
И Ева не съм.
В непознатото утре,
и без да бъда измамена,
ще те намеря.
Във никакъв случай
не мога да бъда Елена!
Нека моята хубост
само в твойте очи
да изгрява…
Не съм Пенелопа.
Не искам да те заключвам
във дните на моето чакане.
Искам по пътя, по който вървиш,
да те срещна…

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а