Иван Хаджидимитров
Забравям те |
МЕЖДУ ДВА СЕЗОНА
На границата между два сезона
един до друг изправени стоим
с ръце в ръцете –
гнезда усмихнати са топлите ни длани –
разцъфва цвете в тях.
В тях нежна ласка светлината ражда
и слънцето да се постопли спира.
Блестят очите – кладенци планински
за жадните за щастие души.
В нас обичта като река пенлива
прелива с грейналата радост.
Туптят сърцата, пълни със надежда,
с мечти, разтворили криле за полет.
На границата между два сезона
тупти животът в теб и мен.
* * *
Пак мирише на есен,
а е топло в очите ти –
юли радостно свети в зениците
и ме гали с мека длан планината.
Ти си цялата лято, запяло в тревите –
аз от теб – цветоносен –
искря и ухая.
* * *
Отива си най-истинското лято –
единственото топло мое лято.
Зеленото в ливадите угасва,
цветята сред тревите прецъфтяват,
търкалят се разпукани шишарките
и вятърът-самотник ме обгръща
в най-лудата задъхана прегръдка
без мириса на ароматни билки,
без мириса на бор и на смола,
без песента на коса и щуреца,
без кимащия поздрав на равнеца.
И аз – объркан и неистински,
опитвам се напразно да забравя,
че само на стотина километра
тупти в сърцето на Балкана,
тупти сърцето ми в очите ти –
студени бистри извори планински.
ПОДАРЯВАМ ТИ ЛЯТО
Сред тревата петънце с петно играе –
слънчеви целувки. Зряло лято свети.
И далеч потрепва мараня в безкрая,
Облаци бухлати гонят се в небето.
Гледам те. С наслада светлината пия.
С пръсти те докосвам, с поглед възхитен
И целувам дълго бялата ти шия –
жарко ни прегръща грейналият ден.
Плиска светлината. Златна си от нея –
златото от тебе върху мен подскочи.
Галиш ме с тревичка, звънко ти ми пееш –
думите се гонят – бисерно поточе.
Гледам те с наслада и в треви нагазил,
сините пространства бодро прекосявам,
а в краката бляскат злато и елмази.
Лято, знойно лято, аз ти подарявам.
* * *
Ти си земята, а аз съм небето –
дълга целувка и кратко обръщане;
аз съм земята, а ти си небето –
кратка целувка и дълго прегръщане.
* * *
На върха сме сами.
Няма птици и песни няма.
Пръска злато в очите ти летния ден.
Сянка от облак –тишината голяма –
те притиска още по-близо до мен.
КОГАТО ИДВАМ
Разцъфва в поляните цвят подир цвят,
пъпчици нежни разтварят дърветата,
вятър прелива от минало в бъдеще,
свири в тревите, целува се с тях,
когато аз идвам на срещата с теб.
ЗАБРАВЯМ ТЕ
Забравям те. И може би завинаги.
Като сълзи изтичаш от очите ми.
След теб остава само минало,
в което тъжно се оглеждам.
| |
| |
| Накратко | | Между два сезона; Пак мирише на есен...; Отива си най-истинското лято...; Подарявам ти лято; Ти си земята, а аз съм небето...; На върха сме сами...; Когато идвам; Забравям те
| |
| Още сведения |
публикувано на неделя, март 29 @ 21:49:13 EEST изпратено от gospodinovd
Подведено под:
Любовен човек | * | поезия |
3688 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.34
Гласа: 197
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|