Ивайло Иванов
Под нови небеса | Страница: 8/8
Златният Апокалипсис
Подобно златен дъжд се сипе
циментов прах над Златна Панега.
И виждайки го, всеки жител
изпада мигом в златна паника.
Но няма смисъл чак дотолкоз
да се предава той на паника,
а по-добре да види с колко
възторг и инфернална болка
цъфти природната ботанка!
Дърветата, с корони златни
като в онази юрска ера,
протягат корени обратни
към времето на терциера.
И дракони със нас се гаврят
от небеса оловно-сини.
Прелитат страшни динозаври
в бръмчащите си лимузини.
Да, този прах от небесата
ни връща в първите години
на онзи Златен век, когато
били сме още исполини.
А продължи ли тъй небето
да сипе прах над теб и мене,
то ще ни върне там, където
не сме били и сътворени.
Така процесията строга,
в обратния си път поела,
ще стигне до дланта на Бога
като в Сикстинската капела.
Но вместо там да се покръстим
в това обратно сътворение,
щом пипнем го – от двата пръста
ще лумне късо съединение
и в купчина от прах превърнат,
Адам, виновният свидетел,
докрай ще сбъдне тази мъдрост,
твърдяща, че „Човек е пепел”.
А Бог прахта му ще разсипе
над нови хора и ботаника.
И нощем ще вали в косите
космичен студ и златна паника.
 Назад (7/8)
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на петък, март 27 @ 09:34:26 EET изпратено от iivanov
Подведено под:
Думи на кръст | * | сатири |
14754 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.43
Гласа: 37
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|