Ивайло Иванов
Под нови небеса | Страница: 5/8
Византинизмът и Рус
Затворнически храм е украсявал
тук мрака на сибирския Гулаг.
А днеска аз разхождам се тъдява
и виждам – пролетта край ме изгрява
с петна от кръв по девствения сняг.
И в миг си спомних как в „Света София”
уредникът когато ме повика,
извади ми сред пъстрата джамия
не мощи на ислямски стар светия,
а плащ от раменете на владика.
Трептеше, цял във слънчеви брилянтия,
лазура чист на босфорния бряг.
Ах, от Византия поне остана мантия,
от Русия – кръв и девствен сняг!
 Назад (4/8) - Напред (6/8) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на петък, март 27 @ 10:34:26 EET изпратено от iivanov
Подведено под:
Думи на кръст | * | сатири |
14833 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.43
Гласа: 37
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|