Ивайло Иванов
Под нови небеса | Страница: 1/8
Без радио не мога
Предговор
Здравейте, уважаема Антония!
Извинете, че Ви затрупвам с имейли, не го правя нарочно. Имам предвид – доколкото творчеството не е докрай умишлен и осъзнат процес, дотолкова не може да ми се вмени и вина. Просто ми хрумна, че онази сатира, която преди часове Ви пратих, може да стане още по-добра в детайлите – затова тук Ви я пращам отново, вече редактирана. Ако я публикувате, ще Ви моля да го сторите по този ѝ, засега последен вариант.
Много бих се радвал и ако замените квадратчетата в "Диптих за 60-те" с "й", тоест – със "и"-кратко. Така текстът ми би изглеждал много по-прегледно. Има и още много печатни грешки, но в момента не мога да Ви ги продиктувам, понеже от два часа ме измъчва страшен зъбобол.
Вие знаете ли, че на един човек, като му правили пломба, арсенът в зъбната му кухина образувал полупроводник /диод!/, мозъкът му – от болката – започнал да работи като антена и той почнал да чува националното радио. Чрез мембраната на вътрешно си ухо, разбира се, нали тя пък поела функциите на говорител. Молете се да ми се падне по-добра участ или поне – по-добра програма!
Нямам нищо против националното радио и програмите му за култура – може да е "Христо Ботев", например, но да не е с водещ Михаил Неделчев, че много ще ми стане зъбоболът. По-добре да е с Надя Попова, понеже сме съграждани и приятели. По този повод наскоро ѝ писах:
Дори и да умирам,
от горния си мир,
пак с копче ще намирам
честотния ефир.
И в стих от некролога
щастлив ще се обадя:
Без радио не мога,
че там работи Надя!
Очаквайте и още весели стихове, съвсем наскоро, стига да ги чуя с вътрешното си ухо.
Сърдечни поздрави:
Ивайло.
Напред (2/8) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на петък, март 27 @ 09:34:26 EET изпратено от iivanov
Подведено под:
Думи на кръст | * | сатири |
14748 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.43
Гласа: 37
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|