Ивайло Иванов: Компютърни балади - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Кога Христос е с нашата страна

Отрано днес се лепнах за компютъра,
във порив да разбудя аз духа си,
и влязал в един сайт от шейсетте,
си пуснах клипче на Джоан Баез.
А тя, спокойна, млада и красива,
върху екрана пееше, така че
отпуснах пред нея и неволно
замислих се за всичко във живота си:
„Ах, толкоз много работи във него
не съм успял до този миг да свърша
и ако днес, когато над главата ми
житейските ми облаци разсяват се,
не сбъдна всичко вложено, то значи
че няма да успея и до гроб!”.
...И само подир миг усетих как
за всичко туй започнах да се моля.

Във моята духовност уникална
не беше този акт необичаен,
но странното бе в случая това, че
се молех пред лицето на Джоан.

Излишно е казвам, че екранът
ми заприлича на икона стара
със лаково покритие, а тя,
запяла баладичната си песен
„Кога Христос е с нашата страна”,
не само, че не ме разсейваше с гласа си,
но като всяка красота трансцедентална,
която щяла да спаси света,
спсяваше духа ми първо с факта,
че само повече го съсредоточаваше.

И точно в този миг – звънецът звънна!
Вратата аз отворих – и в дома ми
задъхана влетя една колежка
по твърде важен повод – да ме пита,
понеже тя пък пишеше и сатира:
„Дали ей тези нови стихове
добри са за печат във вестник „Стършел”?

Като Джоан бе млада и красива,
ала облечена тъй грозно и безвкустно –
с натруфен грим, с плебейска реч, със този
триъгълник от безсърдечни прашки,
прозиращи през късата й рокля,
че просто изход друг не ми остави,
освен да кимна: - Да, за „Стършел” стават!

Доброто възпание навреме
ни раздели, но, дявол да го вземе,
утайката горчива в мен остана.
А как бих искал моята „Осанна”,
която бе прекъсната от нея,
макар и с незначителна промяна,
към свършека поне да доизпея:

Призри ни нищетата, Христе Боже!
Кога ще бъдеш с нашата страна?
Ако снизходиш в тези територии
по-скоро, за което те и моля,
стори така, че нашите момичета
не просто да са хубави, понеже
видях... че си ги бива и така,
но да са хубави с онази красота,
която ни привежда към молитва.

Напред (2/5)

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а