Владимир Сабоурин
Мъртвите | Страница: 3/4
За любовта
I
Беше ангелът, строг, сладникав, мъжествен. Свършваше като мъж, казваше, че сега иска да свърши, сядаше отгоре, нареждаше да не свършвам. Постепенно се вцепеняваше, ръцете й ставаха непоносимо тежки. Вкопчвах се в отпор в момчешките гърди, ударите се стоварваха с неумолимостта на неорганичното.
После казваше да мина отзад, мини отзад, така обичам да минеш отзад, след като свърша отгоре, изправяше се и минавах под краката, които не смеех да докосна (не сваляше обувките), момичетата от кралю-порталю, чукай ме, искам да свършиш в мен, да го изпразниш целия, да напълниш устата ми със сперма. Искаш да свършиш в устата ми, нали.
Беше възвишено, надхвърляше способността ми за желание. Не позволяваше да казвам, че я обичам, безпомощно повтарях, че я желая, искам да я чукам, да й го вкарам в сладката пичица, да я наеба здраво. Хайде, сладичко, лапай кура на батко си.
 Назад (2/4) - Напред (4/4) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на четвъртък, февруари 26 @ 23:41:47 EET изпратено от grosnipe
Подведено под:
| * | поезия |
5489 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 2.88
Гласа: 34
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|