„Отдавна знаех, че душите са безсмъртни,
сега знам къде е и тяхното отвъдно обиталище:
в Интернет!”

М. Г.

Не влизайте във сайта Евроерос!

Не влизайте във Евроерос, казвам.
Защото начаса ще ви се лепне
не трипер и не сифилис, а друга,

далеч по-зла зараза виртуална
и точно за симтома й основен
в „трагедията” искам да разкажа:

...Бях влязал във портала виртуален
и тъкмо свършил бях това, което
със себе си момчетата извършват,

попаднат ли в портал със порно снимки.
И изгасих компютъра – разкаян,
но и щастлив – и щом като след час

повторно аз го включих, за да вляза
във Литернет – обител на духа ми –
видях, че на екрана се е лепнала

една разголена жена подобно цербер!
Да, точно като цербер тя стоеше
пред дверите на моя свят отвъден

и пазеше Портала със чудовищна
любов и сласт неистова. И аз
напрягах вече цялата си хитрост

на виртуозен, дигитален Данте –
да мина покрай стройното й тяло,
и кликах тук и там, помощ виках,

ала напразно – към което тука
прилепнал си, и във живота втори
със сластните си пръсти ще ти лепне!

А дамата, макар сравнена с цербер,
съвсем не беше грозна и двуглава,
ами напротив – бе глава склонила

над някакъв парфюм със феромони
и розово балонче над устатата й
със надпис на английски ме зовеше:

„Ела при нас! Кликни ей тук! Опитай:
Пръсни от мойте мириси интимни!...
И влез във Евроерос и в Европа,

отдавна всички граници презряла!”
И кликвах аз – и бухвах се повторно
в кръга девети, дето порно снимки

подобно холограми на стотици
души, навеки хвърлени във ада,
се кривеха със грозен смях, напомнящ

смеха на Нотрдамските химери
и канеха ме: „Хайде! Обладай ни!
Отдавна всичко граници презрял си!”

И само тази граница, деляща ме
на Литернет от Царството небесно
все по-висока ставаше – и аз

се блъсках във зандана виртуален
както осъден блъска си главата
в зида, но чува: „Сам си! Други нема!”

Затуй на всички казвам тук: Не влизайте
във Евроерос – зоната на здрача, –
а влезте във портала на душите си,

дори и ад да бъдат те – и там
надвийте онзи цербер, назован
развратна самовлюбеност. Тогава

ще видите, дори и без Вергилий,
че подир входа тук надежда всяка
не свършва, а едва сега започва.