Иво Аръков Късно като всяка вечер... |
късно като всяка вечер
под дълбока хипноза
съм намерен от мислите ти
гальовен-усмихнат-червен
с дълго и топло палто
аз те развеселявам както
когато разсмивах китарата
гъделичкайки я по струните
испански
играя си с тях
по-червен
заключен в десетте капки
на рамото ми плътта те
поглъща с глътка кола
и в памук от инстинкти
те самосъхранява в мен
марлята полята със спирт
се увива около моята гръд
потушава старата рана но
десетте капки на рамото ми
тях май ги забрави — без захар —
това са думи които не съхнат
защо ги топиш в карамел
несигурно сладко и лесно е така
сега с годините все по-горчи
| |
| |
Още сведения | публикувано на сряда, януари 28 @ 19:55:37 EET изпратено от yassen
Подведено под: | * | поезия |
2209 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 4 Гласа: 4

| |
Инструменти |
Версия за печат
Препраща на друг
| |
|