Ивайло Иванов
Брачни песни | Страница: 4/5
Моржът
— Е, как е днеска баба ти — моржува ли? —
запитваше ме майка всяка заран,
щом станеше въпрос за туй, че баба ми
живее в най-студената ни стая.
— Не знам — отвръщах — само знам, че тази
устойчивост съвсем не зависима
от възрастта. По-скоро изводима е
от светлия покой във съвестта.
— Ти все това си дрънкаш — майка казваше —
и всеки в свойта работа поемаше,
а късно вечер парата над супата
възвръщаше моралния покой.
Така навярно щяхме да изкараме
и тая зима, но веднъж, открехвайки
вратата на убежището бабино,
на прага спрях и просто онемях:
Бе светло и спокойно като в съвест!
Върху стъклата лесовете сребърни
изрязваха стъбла от сипкав скреж.
И, вдигайки цената на гравюрата,
вълшебни птици пееха сред клоните,
а слънцето — подобно златен Феникс —
разтапяше перата от елмаз.
Като вода шумеше нечий дъх.
И аз видях зад бента от възглавници
как сред вълните ледни на чаршафите
усмихваше се баба ми, подавайки
лицето си в мустачки като морж.
 Назад (3/5) - Напред (5/5) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на понеделник, декември 22 @ 08:45:32 EET изпратено от iivanov
Подведено под:
Семейни дългове | * | поезия |
10391 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.97
Гласа: 36
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|