Ивайло Иванов
Брачни песни | Страница: 2/5
Колибката на Теди
Колежката ми Теди, адвентистка,
ми казваше: — Не ме търси във събота.
Не само, че тогава ний празнуваме,
но и защото правиме „колибка”.
— А бе, каква колибка правиш, Теди? —
запитвах я, но кимваше ми само
и дланите, допрени като стрехи,
събираше в молитва мълчалива.
И устните й шепнеха вглъбени,
с трогателна момичешка усърдност,
подобно устни на дете, самичко
останало във своята колибка.
По-късно тя ожени се за техния
пастир и помня, че след месец само
роди им се едно дете красиво
и те веднага кръстиха го Ангел.
....Това си мисля днес, когато в мрака
лежа до теб под нашто одеало
и чувствам — бавно — как на педя само
под пъпа ми расте една колибка.
Пастирке, да се качим на тавана
на къщицата наша — и когато
ти ме целунеш, знам че на момента
от покрива й ще политне ангел.
 Назад (1/5) - Напред (3/5) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на понеделник, декември 22 @ 08:45:32 EET изпратено от iivanov
Подведено под:
Семейни дългове | * | поезия |
10399 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.97
Гласа: 36
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|