Виргиния Захариева: ИРАН НОРВЕГИЯ ТЯ - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

II

Ела
Вечерята те чака
Ще пропътуваме червата
Гладкия корем
Котка съм, където те боли
Сервирам ти картини
Късче лед с риба заспала
Бульон с някакъв йероглиф податлив на суета и на пара
И разбира се залез

Поканих, надявам се нямаш нищо против,
Жабата — чайник, Повелителка на стоте билки
О, но така се страхувам
Че ще сложиш пред мен едно друго момиче
Някой, когото не искам да зная
Хвърлям по тебе ледени буци, а жабата във врата на тази
Която си позволяваш да водиш вместо теб
Вместо теб

Сега прищипана тук в моите стаи стоиш накриво
Откъде да те почна и какво да правя
С всички тези записани и прочетени мисли
С този поглед отдолу
С тревогата ти да си сега в това тяло
С гастрита, освен да го оженя за моя и
Да си родим една язва

Как да те сложа
Като нямаш нито поставка, ни дръжка
Държах за малко ръката ти, докато пресичахме някаква линия
Беше добре. По-добре
Пак този трепет
Какво искам, като ти си човек, а търся
Отдавна искам среща с това, което в мен още спи
Струва ми се у теб е даден на съхранение
Ключът от далечната стая
Която съм обитавала и
Вече е време

Настани в нея всичките си желания
За да припозная забравените
Декорирай я с цялото нахалство на твоите цветове и мечти
Забоди в средата най-важното
Което да подлюти и креслата
Така че на тях никога да не може да се седи

Докато танцуваш пред прозореца, убедена, че никой не те вижда
Аз милвам някои изтънели места
Нищо красиво тук не е трайно
Пророкувам от ъгъла да те предпазя
Ако видя да се заиграваш с моите пепелянки, те мразя
Ако пък се уплашиш и потърсиш някакви други в другия ъгъл
Ще те презра
Зная, тясно ти е, но нали затова сме дошли
Да открием вратата
Вместо това ме предаваш
Изритваш папагала от клетката и очакваш там семена
Впрочем запознах се с една мишка под шкафа
Която ни кани на вечеря в четвъртък

Но в мен едно зле опитомено животно още дебне, оставя следи и
Рисува от сутрин до вечер, стрелки към прозореца
Не ги виждаш и пак питам
Толкова непоносима ли е за теб Тази
Която в тебе живее, че си готова да я загубиш и дълго, дълго
Без надежда да я отвоюваш със векове
Кога успя да я удушиш, че ти трябва фередже за алиби
Но ТИ СИ под това покривало — излез от там и се виж
Не е горещо тук,
Нито така протегнати писменостите
Музиката не е облягане
Хората, които сега се учат да произнасят своето име са в толкова тъпа възраст
И стрелба не се чува

Хубава си. Да
Ще ти отива автомат — тази мъжка играчка
Черна кожена куртка, курва
Ще ти отива една революция. Две
А деца
Но децата няма да бъдат нито начало
Нито край, нито извинение в този текст

Рецитирам един коан с дрезгав в началото глас

«Ако не бяха гласовете им
щеше да ги няма
белите чапли
в утринния сняг...»[*]

А ти гледаш сериозно
Очите ти пълни със чапли
Опитвам да се откача от порива да ти служа
Идваш, мачкаш едно цвете и
Искаш да заплатя затова, че навън застудя
Че по стъклото пак са излезли брадавици
Да ти дам онова, което не си давала никому
Оглеждаш се в мен и се ядосваш
Че не внимавам
Бързаш, слагаш началото, края
Хлъзвам се по краката ти
Дълги струи обути в черно
После по костеливите ти ръце
От глад или да могат да сграбчват
Но ще ти трябват упойващи средства
Защото още съм жива
А не боравиш уверено с любовта

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а