Андраш Геревич
Мъже | Страница: 1/5
Тирезий
“От време на време от сън
се стряскам и не зная какво съм,
стар или млад, мъж или жена.
Трябва да пипна себе си:
потното ми тяло в мокрото лег
ло
е единственото доказателство.”
Тирезий е седнал срещу мене,
кучето си е разхождал в Табан
и си почивахме на пейката.
“Дали е тъмно или светло,
отдавна вече е все едно. Спря
вътрешният часовник, който знаеше.
Отдавна вече живея не в настоящето,
а само в предсказания и митове;
дори се губя и на улицата.”
Цигара пали и по ухото
чеше кучето. “Андраш,
да можех само да ти разкажа…
Защото насън съм все жена,
дива и привлекателна, недостижима,
по която мъжете се заглеждат.
Насън играя със собствените си
гърди, кожата ми мека е и фина.
Насън вибрират светлинките.”
Почесва глезена си с белия си бастун,
от ръцете и лицето му се бели кожата,
Кучето намира таралеж.
“Вече е само няколкоминутен спомен
най-красивия миг от живота ми:
когато още ме желаеха мъжете.”
Въздиша, плювва, вглежда се в мен.
“Ако харесваш, че си мъж,
внимавай, може жена да станеш,
толкова е тънка границата между тях.
Не я узнах, защото забременея ли,
щях да можех да съм жена и майка.”
Напред (2/5) 
| |
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 0
Гласа: 0
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|