Едвин Сугарев: Функции на литературния интернет - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Много трудно е да се определи какво е литературата в интернет – не по-малко трудно от това да се определи какво изобщо е литературата; още повече – литературата днес. Някои казват, че умирала, макар че гъстотата на литературните текстове именно в интернет опровергава това. Някои казват също, че се била маргинализирала, което пък ни заставя да помислим дали интернет пък не е една от нейните маргинални територии. Лично аз – като проживял по-голямата част от живота си през миналия век, не приемам особено драматично шизофренното разделяне на днешния свят на виртуален и реален. Поради което и не смятам, че основният въпрос на една такава дискусия би трябвало да се свежда само до това, имат ли електронните литературни текстове и общуването с тях някакво по-особено качество, което родово ги отделя от техните стареещи и остойностяващи се чрез натрупаното минало събратя, положени върху белия лист. Както и вероятно важният за всички вас въпрос дали става дума за литература, привнесена в електронния свят, или за качествено ново, чисто виртуално явление със съвсем различна парадигма. По-скоро основният въпрос, който вълнува всички тук, е как се съотнася литературният интернет към по-общото и обговаряно от традицията понятие за литература, кое в кое се вмества, или – иначе казано, кой кого в крайна сметка ще изяде. Така че ще се опитам да дам една работна дефиниция, съзнавайки доколко тя е спорна и ограничаваща: литературата в интернет е голямата електронна сянка на малката, действително маргинализирана, лишена от точни граници и сигурни йерархии българска литература. И тъй като културата в момента наистина клони към заник, то естествено тази сянка ще става по-дълга, по обемна, по-плътна и по-дълбока.

Няколко уговорки: няма и не може да има функционална разлика между двете. Виртуалната литература черпи от книжната и обратно. В основните литературни сайтове – като Литернет, Литературен клуб, Словото, Литература плюс култура, е налице очевидната воля да бъдат натрупвани текстове в електронен вариант. Тези сайтове са в някакъв смисъл на думата библиотеки и подозирам, че духовният баща на техните създатели е Борхес – с неговата безкрайна библиотека или огледалната му безкрайна книга. В същото време виртуалната литература е нещо като чистилище пред портите на книгата: много текстове обитават това пространство с години, преди да се появят на хартия. Разликата е по-скоро във възприемането, в различния код, с който четем един книжен и един електронен текст. В самото им оформяне и в статуса, който придобиват в общественото съзнание, обаче, също има разлика. Това налага друга една дефиниция: литературният интернет е днешният самиздат. В книжната литература днес има своеобразен имуществен ценз: писател е този, който има пари да издава книгите си. За сметка на това не струва кой знае какви усилия да хвърлиш някакви свои текстове на някакъв сайт. Благодарение на което общият компендиум на литературния интернет е неописуемо еклектичен, лишен от йерархии и има структурата на лабиринт. Той не може да бъде обходен с внимателно четене, а само със сърфиране, с миг неволно хвърляне на поглед върху различните сайтове, докато се открие нещо, което си струва да се прочете. Поради което и самата ориентация е нещо, което стои като проблем пред всички нас. Множествеността и разклонеността завладяват, карат те да се чувстваш като конквистадор в непознати територии, който търси своето Елдорадо. Но също и уморяват, привикват бродещите към мимолетното четене, което поради своя калейдоскопичен характер просто не оставя следи.

Напред (2/2)

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а