Евок Севок — главен редактор: Минижурнал ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ — бр. 1 / 2008 г. - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Златната ера на гротеската
Част трета

През лятото на 2007 година изтече информация, че Мерилин Менсън държи скелет на китайско момиче в имението си Чатсуърт, Калифорния. Реакцията на Мерилин Менсън беше светкавична: „Никога не бих похарчил парите си за скелет на китайско момиче. Това би значило, че съм пресякъл границата. Да уточним, скелетът е на китайско момче.”

— Скелетът е на китайско момче?! — повтори Прометей Ометей. — Как ли се е сдобил с него?

— Вероятно ги продават — предположи Бакхус Екстрактус.

— Но къде? — попита Прометей Ометей. — Аз като обикалям магазините, не виждам скелети.

— Просто не си попаднал на магазин за скелети — каза Терсит.

— А къде, според теб, се намират магазините за скелети? — продължаваше да разпитва Прометей Ометей.

— Знам ли — замисли се Терсит, — може би около гробищата. Или на гарата. Може да ги доставят от провинцията. Или на летището, ако ги доставят от чужбина.

— От чужбина! — засия Прометей Ометей. — Това е интересно! Как ли вървят, примерно, скелетите на американските милиардери?

— Скъпо. Сигурно само милиардер може да си купи скелет на милиардер.

— Не е ли голяма снобщина да притежаваш скелет на милиардер? — попита Атина Палавада.

— Може и да е снобщина, но аз не бих се задоволил със скелет на бизнесмен втора употреба. А на политик — още по-малко. Като ще е скелет, да е скелет. Аз съм по лукса. Мисълта да притежавам няколко разкошни скелета на американски милиардери, ме изпълва с див възторг. Представи си само, те са притежавали купища пари, а ти притежаваш скелетите им, те са се разпореждали със света, а ти се разпореждаш с кокалите им.

— Сигурен съм, че американските милиардери няма да имат нищо против да колекционираш скелетите им, стига да ги сложиш в луксозни витрини — каза Елитис Панелис. — Повечето от тях дават мило и драго да са в центъра на вниманието. Винс Макмеан — собственикът на Световната федерация по кеч, създаде Клуб „Целуни ми задника“ и дупето му отнесе десетки целувки пред телевизионните камери. Доналд Тръмп превърна обикновеното интервю за постъпване на работа в лъскаво шоу и всяка вечер си придава тежест с фразата „уволнен си“, а Бил Гейтс излезе с нова визия за развитието на света, която нарече креативен капитализъм, и сега разгръща концепцията си в поредица от интервюта. Едва ли тези тримата биха желали скелетите им да гният в земята, когато могат да бъдат изложени в разкошни витрини и да привличат милиони посетители. Знаеш ли, запалих се по идеята ти, непременно ще си купя скелет на американски милиардер.

— Кой от трите скелета би желал да притежаваш? — попита Терсит.

— Хм... — замисли се Елитис Панелис. — Зависи кой ще умре пръв. Ако умре Винс Макмеан, не бих чакал кончината на Доналд Тръмп, а веднага бих си купил скелетът, който е в наличност. Но все пак, най-много ме привлича скелетът на Бил Гейтс. Този човек е изготвил схема, по която да се опразват банковите му сметки за благотворителни цели след смъртта му. Тази схема обхваща период от 50 години. Значи половин век неговият скелет ще раздава пари.

— Скелет — дарител!

— И философ. Тъкмо защото концепцията за креативния капитализъм се разгръща неудържимо и обслужването й изисква пълна концентрация (спомнете си колко време е отделил Карл Маркс за подобен род разработки, при това с кошмарен резултат), Бил Гейтс е решил да напусне Майкрософт и да се посвети изцяло на креативните интервюта. Работата се усложнява, защото нашият главен редактор го обвини, че това, което той нарича креативен капитализъм, е добре познатият ни европейски капитализъм и му приписа нова интелектуална кражба. Едва ли в рамките на своя живот Бил Гейтс ще успее да отхвърли това обвинение. Ще се наложи и скелетът му да поработи малко. Смятам да му създам идеални условия.

— И аз се запалих по тази идея — провикна се Терсит. — При първа възможност ще си купя скелет на американски милиардер. Тръмп, готви се!

Гей скандал в „дома на Майкрософт“

„Евангелистки християнски свещеник обеща да превземе Майкрософт... чрез акционери, които ще гласуват срещу тяхната полица за гей правата:
Преподобният Кен Хътчърсън, е провъзгласен за главно лице в "Antioch Bible Church", която се намира в Redmond — домът на Майкрософт. Хътчърсън каза на среща на акционерите, че ще бъде най-големия кошмар на компанията, заплашвайки ги, че има подкрепата не само на 3,500 члена от неговата църква, но вероятно на милиони евангелисти и евреи.
Бил Гейтс, основател на Майкрософт, не е чужд на LGBT (гей) обществото. През юли (2007 г.) компанията, която инвестира своето богатство, купи голяма част от PlanetOut, основателите на сайта Gay.com.“

http://notrial.info/news/it/1612.html

— Отвратително! — възмути се Севастократ Игнат — Ненадупев. — Аз се чудех защо Windows Vista ми стои така преебано, а то гледай каква била работата.

— Да-а, меки китки са програмирали Vista! Всичко е заоблено, лъскаво, изгъзено! — ухили се Терсит.

— Толкова много педерасти ли има в Майкрософт? — продължаваше да се ядосва Севастократ Игнат — Ненадупев.

— Сигурно. Навсякъде си личи почерка на гея! — каза Фори Светулката. — Влезте в менютата, разкликайте ги, и пред вас ще се отворят прозорците на греха. Те ще ви примамят да надникнете през тях и ако не устоите на изкушението, веднага ще ви се лепне някоя опасна зараза. Ето, това е Vista — греховно място, вертеп, бърдак. Прав е преподобният Хътчърсън да негодува. Току-виж някой го изненадал изотзад и му го забол. То като им излезе име на майкрософтците, че са педеруги, някой може да реши да ги оправя наред, барабар с акционерите им.

— Дори да не ти го забоде някой в гъза, унижението пак е голямо — продължаваше да се ядосва Севастократ Игнат — Ненадупев. — Ето сега, министърът на държавната кретенизация поръча нови 60 000 уиндоуси за държавните ни служители. Значи десетки хиляди български чиновници ще бъдат угнетени на работните си места от меките китки на Бил Гейтс. Това какво е, не е ли сексуален тормоз? Да те принуждават да работиш на обратна операционна система. Пфу-у, че гадост!

— Отче от Редмънд, вдигай бунта! Нека гневът ти сее разруха сред гейовете! Бог да ти помага! — провикна се Фори Светулката.

Гости от миналото: Волтер е неудържим

Волтер се държеше така, сякаш е дошъл от бъдещето, а не от миналото. Самолетите изобщо не го впечатлиха. За пръв път виждаше мобилен телефон и непрекъснато разпитваше за предназначението му, но когато му обясняваха как да си служи с него, той прекъсваше събеседника си с думите „Да бе, знам“. След това отиваше при някой друг да му дообясни как да използва телефона и накрая пак изтърсваше „Да бе, знам“. Така беше и с телевизора, компютъра, светофара... На светофара обаче за малко да го блъсне кола, защото прекъсна първия си събеседник, преди оня да му каже, че се пресича на зелено, и тръгна на червено. Това не му попречи да каже „Да бе, знам“, когато на отсрещната страна почнаха отново да му обясняват какво се прави на кръстовище със светофар.

Иначе с жените се оправяше бързо — за четвърт минута свали проститутка на Лъвов мост. Това се оказа рекорд. После обаче загуби половин час да се регистрира в близкия хотел и още толкова да си намери стаята, да се изкъпе и съблече, та му се наложи да чука проститутката толкова време, за колкото я беше свалил. Това не му попречи да напусне хотела със самочувствието на пръв ебач в света.

Та значи, като овладя новите технологии и поеба, Волтер си купи три вестника и седна да ги чете в една закусвалня. Още не беше преполовил първата статия и възкликна: „Не може да бъде?!“, на следващата ококори очи: „Това е абсурд!“, а на третата извика: „Жив ли съм още?!“ и се ухили: „Ако това е градът на мъдростта, как ли изглежда градът на глупостта?“ (Волтер знаеше, че „софия“ значи мъдрост и всички наричат столицата ни Град на мъдростта.) „Хе-хе — радваше се прочутият сатирик и потриваше ръце — това девствено поле на разума се нуждае от добър орач и сеяч! Навреме пристигнах!“ И заби жаден поглед във вестника. „Какво изобилие, каква неподправеност на греха... — ръцете му трепереха от вълнение. — От улицата ли да почна или от парламента, от висшето общество или от нисшето?“

Накрая почна от четирите посоки едновременно. Насвятка десет яки сатири и ги разпрати по редакциите. Като видяха кой е авторът, редакторите ахнаха от възторг и му ги публикуваха за нула време. Обадиха му се да изпрати още, веднага го включиха в конкурси, дадоха му престижни награди, обявиха го за №1.

Накрая Франсоа Волтер се намести в нашата столица така, както петел се намества върху кокошка — хубаво я накълва и изчука.

Помощ за пиратите — опус четвърти

НАЧАЛОТО НА ВСИЧКИ НАЧАЛА

1. Биде вечер, биде утро — ден първи. Пиратите откриха интернет и по един магически начин цялото изкуство се изсипа в него — песни, филми, книги... и тогава пиратите скочиха да ги грабят.

2. Биде вечер, биде утро — ден втори. Но вместо богатството да намалее, то се увеличаваше и увеличаваше. И пиратите с още по-голямо настървение грабеха.

3. Биде вечер, биде утро — ден трети... после четвърти, пети и шести. На седмия ден пиратите седнаха да си починат.

Предлагаме така да започва историята на интернет. Ако някой иска да се промени нещо в този текст, да пише до Безмозъчния тръст. Въпреки че какво има да се променя тук? Текстът е съвършен, сакрален и каноничен. Имаше идея да се запише, че отначало някакви си там учени от Масачузетския технологичен институт са изградили мрежа от 40 компютъра и я нарекли ARPA-Net, която после се била свързала с подобна мрежа в Европа и се разрастнала до мащабите на сегашния интернет... но тази идея бързо се изпари. Кого ще впечатлите с такова скучно начало. Историята на интернет се нуждае от ярка завръзка. Вижте как започва Библията — с Бог, а не с жалки молекули, водорасли, земноводни и с не знам си още какви други боклуци. Така трябва да започва и историята на интернет — с Пиратите. По яко начало от това не може да се измисли. Така че не си губете времето да измисляте начала, а мислете как да продължим историята, защото на осмия ден се случиха драматични събития (досущ като в Библията) — стана пиратоубийство. Една част от хората се нахвърлиха върху останалите. Вместо да грабят на воля от бездънната виртуална яма, група злобни и неадекватни същества налетяха на пиратите и почнаха да ги тормозят с претенции за някаква си там интелектуална собственост. Групичката пиратоубийци се разрастна, взе превес, почна да пише закони, да лови именити пирати, да закрива сайтовете им... Умопомрачително! И днес вие, скъпи разбойници, живеете под опеката на пиратоубийците. Но това няма да трае дълго, вече се появи лъч надежда. Внимателно прочетете следващите редове — те са основополагащи:

„Княжество Сийланд е микронация, намираща се на бивша военна платформа на около 10 км от английския бряг близо до град Ипсуич. Платформата е изоставена след края на Втората световна война и единствена от всички подобни по английското крайбрежие е останала неразрушена. През 1967 англичанинът Пади Рой Бейтс, заедно с членове на своето семейство я завзема и в края на годината я обявява за независима държава, на базата на правилното твърдение, че тя е извън английски териториални води и де факто не принадлежи на никоя държава... Националната валута е сийландският долар, който е приравнен с американския. През 2000 г. на платформата е основана компанията Хейвън, занимаваща се с хостинг и други интернет-ориентирани услуги.“ (Уикипедия)

Схванахне ли, скъпи пирати, разбойници бездомни, с умствени възможности — скромни? Сийланд може да ви приюти. В момента държавата е оценена на 950 млн. долара. Инициативен комитет от будни шведски пирати набира средства за купуването на Сийланд с цел да я превърне в пиратска държава, на територията на която няма да важат законите за авторското право и ще може да се краде интелектуална собственост на воля. До този момент са събрани към 30 000 $.

Драги пирати, не е ли зашеметяващо това! Вие ще си имате държава! Сайтът за набиране на средства е кракнат, но в мига, в който го възстановят, ще ви пуснем линк към него. А и вие не чакайте Безмозъчният тръст да ви организира даренията, интересувайте се и като се отпуши работата, дарявайте. Това ще ви гарантира по-челно място в списъка с поданиците на великото пиратско княжество. Ако ли пък не успеете да откриете пиратската банкова сметка, слагайте парите си в бутилки и ги хвърляйте в морето.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а