Ясен Василев
Отвътре |
Пейката е празна. Паркът е пуст. Наоколо е тъмно.
Една черна ръка без тяло изскача от нощта и оставя разтворена черна книга върху пейката. И изчезва.
Тя се събужда и си спомня. Книгата! Книгата! Книгата! Върху пейката. И излиза.
(Ще се изгубите в книгата)
Книгата я чака – черна и разтворена. Тя я вдига...
-------------------------- Писък --------------------------
Къде е? Стаята е без прозорци, без врати. Къде е? В света? Вън от него? Светът е вътре. В нея. Тя е светът.
По стените висят картини от нейното минало, от нейното бъдеще, от неизживяните животи, от незиброимите възможности, от другите животи, за които тя не знае. Небето е сиво и ниско, земята е мъртва – изгнила, продънена, дъсчена. Стените варосани се стесняват и я притискат.
Лумват пурпурни пламъци в нея – около й – изпепеляват света. Няма вода. Въздухът бавно й свършва.
Стените се разтапят, таванът хвръква, подът се рони на пепел. И тя изпада от света, полита...
надолу
надолу
надолу
Черната ръка изскача от мрака, улавя я в полет и хлопва кориците й.
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на Wednesday, January 02 @ 13:02:22 EET изпратено от yassen
Подведено под:
Проспекти и перспективи | * | проза |
1549 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4
Гласа: 5
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|