Вера Ташева
Час вечерен |
1
Да сложим мъхнатите шапки.
Да скрием дъха в пъстър шал и снега
да гадае — дали са малинови
или вишневи устните.
Ръкавиците с пръсти или — без
от света влажно — хладен
да ни дистанцират.
И потънали в себе си топло
под козирките на спирките,
да усещаме как пулсира
звънчето в сърцето ни.
Ветропоказател да бъде вятъра
за тролеите и автобусите.
По кръстовища да сочи пътя
на онези, които пристигат или чакат,
на онези, които препускат нанякъде.
Карнавално и зимно облечени
отраженията си по витрини да търсим.
Дали ще открием себе си или —
объркани — ще се пропуснем?
2
Многолюдни тунели са зимните улици.
От мъглата отпиват млади лица
и я смесват
с противоотровата на смеха си.
Непознати витрини разказват измислици.
Заговорници — часовници сплетничат.
Късно е...
Хладнокръвно пришпорвам
моите жълти ботуши —
добри като кончета, помнещи
белия, снежен, вечерен
път към дома.
| |
| |
| Накратко | Хладнокръвно пришпорвам
моите жълти ботуши —
| |
| Още сведения |
публикувано на вторник, декември 11 @ 00:05:04 EET изпратено от grosnipe
Подведено под:
Краища | * | поезия |
2168 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4
Гласа: 1
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|