Юрг Халтер: Из „Докоснах света“ - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Моля, опитвам се за говоря

Държа езика си във въздуха, от въздуха в устата
във въздуха навън. Говоря с език, уста
глава, стомах и тяло. Фразирам и фризирам
изречениятта. — Да, аз говоря.

Моля Ви, опитвам се да започна с говоренето.
Вече говоря, виждате ли езика ми?
Поне езикът ми. А устните ми, виждате ли устните ми?
Те са съвсем различни при говорене, виждате ли
когато говоря, чувате ли, когато говоря?
Да, аз говоря: — когато духът и тялото се обединят
тогава възниква речта: Така. — Да
тя говори, Вие, да, аз мога да говоря.

Но днес искам нещо повече от това да говоря
искам да говоря мой собствен език, един нов, мой
език да създам, искам да яздя и дресирам езика
изцяло мойто тяло. Всичко трябва
да е вярно, също небето. Ето го там.
Отминават последните облаци.

Всичко е вярно.

Аз ще говоря, ще проговоря моя език
всичко ще направя по новому! Ще му сложа стегната юзда
превъзходно ще го раздробя, цензурирам, по новому организирам
и оцветя и наново сглобя: Аз ще яздя езика и
дресирам по свой вкус и с мои жестове!

Смисъл и звучене, ще ви отстраня, моля:
звука ще бъде нов, смисъла сам по себе си е звук
така ще бъде, моля, разбирате нали?
Моля, ще представя на говора ми езика
ще представя езика. И моля, ще говоря
с езика на моя език.

Но ездата и дресурата на езика изисква
моята концентрация, моля Ви, бъдете тихи
не мога обаче да говоря на моят език, когато
навсякъде още си говори постарому! Но Вие
не ме разбирате, не сте тихи: така.

Но аз мога също да говоря този език, аз
мога също да говоря Вашият език, аз
мога също да говоря нашият език, но аз
всъщност исках свой собствен да яздя и дресирам, един нов
всъщност исках да направя мой език
исках всъщност да направя.

И все пак ще го направя!
Моля, беше само опит, започвам
да говоря, започвам да говоря с
езика, мълчете сега, разбирате ли
сега разбирате, Благодаря.

Напред (2/4)

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а