Херувим Петринов: Контекст* в консумистически профил - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Христос не е ли този възвишен обект пар екселанс… първият ready made бог? Той бе слязъл тук, на земята, не за да изкупи греховете на простосмъртните, а импотентността на своя баща, на липсата в големия Друг.

Лаканиански мрежи. Блогороман. Златомир Златанов

Известен още като Исус от Назарет или Иса (на араб.), е едно от трите лица на Бога в християнството и пророк в исляма. Името Ιησούς (Иисус) е гръцката форма на еврейското име Йешуа (Спасител), а Χριστός (Христос) е гръцки превод на Машия (Месия – Помазаник или Божи Избраник). Няма възвишен обект. И ако има търсене на възвишено или абсолютно в полето на естетиката, то е обречено на провал. Когато общуването си присвои възвишеното, то го превръща в смешно. И в още по-голяма степен няма естетика на възвишеното, защото възвишеното е чувство, което извлича своето горчиво удоволствие от нищостта на aesthesis. "Ready-made art is a polemic of materialism". [4]. Добре дошли в информационната система за пазар на земята. “Пазете се да не ви измами някой. Тя страдала, горката, понеже се натоварила с греховете на хората, а простосмъртните търпят несполуки, защото не се вслушват в съветите и. Мнозина ще дойдат в Мое Име и ще рекат: “Аз съм Христос” – и ще подмамят мнозина” (Марк 13:5-6); “Тогава ако някой ви каже: “Ето тук е Христос” или “Тук” – не вярвайте, защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят ако е възможно и избраните (Матея 24:23-24). Кронос, баща на Зевс, кастрира своя баща Уран със сърп, ражда се любовта - Афродита, божествата се сменят. Сърпът носи конотациите на смъртта/раждането; на бащината импотентност/синовното овластяване. Така ние идваме до най-популярната версия за роботите, идеята за “големия друг” на която са базирани по-голямата част от научнофантастичните филми. 3. Големият Друг. “Роботът е материализиран симулакър на "Големия Друг" - но защо?*

__________________
* Текстът е съставен от първите гуглани резултати на ключови думи от на(д)слова, при което е запазен правописът в източника: http://bg.wikipedia.org/wiki/Исус_Христос,
http://www.litclub.com/library/kritika/lyotard/zona.html,
http://en.wikipedia.org/wiki/Found_art,
http://www1.mzgar.government.bg/land_www/default.asp,
http://angeligdb.wordpress.com/2007/05/,
http://litclub.com/library/nbpr/kamelia/platonov.html,
http://bpm.cult.bg/ezine/books/?id=477

P.S. И едно уточнение по Дерида: 3. Всеки текст е вграден в определен контекст, без който в действителност не съществува, но който не е задължително да бъде неизменен. (Ефектът на вписването. Жак Дерида и литературата. Михал Павел Марковски). Тук, както става ясно от по-горе посоченото, не е търсен „истинският” контекст на „изследователя” на първоизточника, подписал нещо-си, браузвайки в определени граници на „влечението” по „желаното” Реално, Въображаемо или Символично (последното впрочем упорито изтривано от означавощото на липсата на означаващо в текста на блогоромана) на подписващия това-или-онова, Лакан-Жижек-Златанов, не „истинският” контекст, а по-скоро регистрацията на сегашно-наличното като възможна-невъзможност и фигура на „изваждане, присаждане, разпростиране” в текстоговоряща стратегия — контрасигнатура на/в контекст.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а