Евок Севок — главен редактор: Минижурнал ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ — бр. 4 / 2007 г. - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Златната ера на гротеската
Част първа

Мерилин Менсън пристигна в България с намерение да прекрати творческата си дейност, а си тръгна с идеята за нов албум. Новината гръмна по световните медии:
„В София — града на мъдростта, възторжени фенове идиоти възродиха Мерилин Менсън... Отсега нататък всеки творец в криза ще ходи на това място и ще търси творческо изцерение... Мерилин Менсън отново е гръм за ушите и лазер за очите... Идиотите от града на мъдростта („софия“ значи мъдрост) лекуват апатия, творческа немощ, меланхолия и дори всемирна печал“.
С това последното малко са ни надценили, но пък колко добре звучи „идиотите от града на мъдростта“!

Кой е Мерилин Менсън? Славно копеле, което пее и рисува, пише и спортува, а в свободното си време се среща с основателя на Църквата на сатаната. Псевдонимът му е съчетание от имената на Мерилин Монро и серийния убиец Чарлс Менсън. На 4 юли — националния празник на САЩ, трябваше да си бъде у дома, но кацна в България. Защо в България, а не в Китай? Защото в Китай няма толкова много възторжени идиоти. Личи си, че Мерилин Менсън има тънък усет за географското разположение на държавите и е осведомен за броя на психиатричните клиники във всяка страна.

Дългосрочните цели на този шемет са да срине американското общество и да сложи край на християнството. Поздравления за амбициозната програма! Впечатляващ идиотизъм! Изцяло го подкрепяме. Песните му отдавна са във фонотеката на Безмозъчния тръст. Сега ги вкарваме и във видиотеката („вид идиотека“ — не я бъркайте с „видеотека“). Но усвояването на парчетата му не стана изведнъж. В началото го слушахме, без да го разбираме. Случвало се е да се съберем на празнична вечеря и да си пуснем „This is The New Shit“. Изключителна песен, пулсиращо ритмична — слушаме я с възторг и ядем с апетит. Дето се вика, апетитът идва с музиката. Веднъж дори хапвахме и пийвахме на една сватба под затрогващите звуци на тази песен. Но наскоро Орфей Пънкаров взе един речник и откри, че „This is The New Shit“ означава „Това е новото лайно“. И добави: „Да ви е сладко!“ Да не мислите, че се отказахме от музиката или пък от яденето. Напротив, нахвърлихме се още по-лакомо на тях. А Орфей Пънкаров, като видя колко добре се отразяват на апетита ни музикалните лайна, започна да изследва още по-внимателно клозетния репертоар на Мерилин Менсън и откри нова музикална екстравагантност: „Аз съм лице, гримирано с пикня и лайна, и подсладено“ (от албума му „Портрет на американското семейство“).

— Ха-ха-ха! — разсмя се Терсит. — Да им е сладко на американците с този подсладител! — и бодна с вилицата няколко варени агнешки чревца.

— Знаете ли, че на празниците на глупците през ХVI век — каза Елитис Панелис, — хората са се замеряли с лайна?

— Стига бе! — погнуси се Севастократ Игнат Ненадупев и повърна.

— Ти си болен бе, човек! — разтревожи се Прометей Ометей.

— И много са се забавлявали — продължи Елитис Панелис. — Избирали са си крал на глупците и са го замеряли с лайна, а той от висотата на своето положение е пикаeл върху тях.

— Гадно! — простена Севастократ Игнат Ненадупев.

— Ти братче, много дебели книги почна да четеш напоследък, поумня и ето резултата — повръщаш, боледуваш... - каза с нотки на още по-силна тревога Прометей Ометей. — Остави ги тия тухли, съвсем ще се повредиш!

— Този век как се наричаше? — попита Петокласникът Волтерчо.

— ХVI век, момчето ми — каза Елитис Панелис и приглади буйния му като слог на сатирик перчем.

— Само лайнари ли са живели през ХVI век? — попита отново Петокласникът Волтерчо.

— Не, момчето ми, в ХVI век е живял и великият писател Франсоа Рабле.

— Писателят на лайнарите — заключи Петокласникът Волтерчо.

— Не-е... всъщност да, момчето ми, на лайнарите католици, лайнарите протестанти, лайнарите крале и министри, лайнарите кметове, лайнарите бизнесмени, лайнарите хардлайнери...

— Ох, ще повърна! — изпъшка Севастократ Игнат Ненадупев.

— Че нали вече повърна бе, човек?! — изуми се Сизиф Държелиф. — Ти не сереш ли, какво? Как може да се гнусиш от такива работи?

— Ох, гнуся се!

— Ей, стегни се малко! Голям чистофайник стана, мааму стара, идиот, пък чистофайник...

— Но пък и Панелис прекали! — сопна му се баба Хера. — Навърза ги едни, наистина да му се доповръща на човек. Че по-спокойно, де!

— Не е зле да се успокоим наистина — каза Евок Севок. — Темата много се разточи и разми, а главните достойнства на нашето издание са сбитото изложение и точното поднесената глупост.

— Добре, хайде да приключваме, как ще озаглавим темата?

— „Златната ера на гротеската“ — каза Евок Севок.

— Защо? — учуди се Бакхус Екстрактус. — Дотук говорихме само за лайна. По-добре да я озаглавим „Златната ера на лайната“.

— Ти да мълчиш! — смъмри го баба Хера — Нали тези лайна трябва да бъдат вкарани в някаква естетическа рамка, за да имат успех сред читателите. „Златната ера на гротеската“ си е тъкмо на място.

— Естетическа рамка за лайната! Това ли правим наистина? — разтревожи се Севастократ Игнат Ненадупев.

— По-лошото е, когато лайната са естетическата рамка.

— Че има ли такива случаи?

— Ти в кой свят живееш, бе!

Франсоа Рабле напуска ХVI век

На адреса на Безмозъчния тръст се получи писмо от Управителя на ХVI век Етиен Доле. Ето какво пише той:

„Здравейте приятели,
Преди два часа бях уведомен от Франсоа Рабле, че напуска ХVI век и се отправя към ХХI. Понеже никой не е изчислил още разстоянието между вековете в километри, не се знае кога ще пристигне при вас. Възможно е да пренощува в ХVII век, ако фанатиците на класицизма не го погнат с камъни и пръти, и в ранни зори да се отправи към ХVIII век. Там също не го чака нищо добро, защото управител на ХVIII век е Волтер –— човекът, който твърди, че 90 % от творчеството на Рабле е гадост и трябва да бъде пратено на боклука. Въпреки тези неудобства, Франсоа Рабле е решил да предприеме това пътуване, защото от ХIХ век нататък той има само почитатели и приятели. Всички се прекланят пред таланта му и най-много ценят онези 90 %, които отвращават Волтер. Да се чуди човек как така два века Рабле е подложен на хули и клевети, а след това два века на прослава. Какво разминаване във вкусовете... Та значи Франсоа Рабле ще пътува деня и нощя, само и само да се добере до благодатния ХIХ век, където го чака тържествено посрещане с богато угощение и славни тостове. Той вече разполага с програмата на церемонията и е дълбоко трогнат. В ХIХ век Рабле смята да остане три дни — да посети известни места, да се срещне с Квазимодо и други мили хора, да пие и да се весели. Възможно е романтиците да се опитат да го задържат при себе си, като го напият порядъчно. Те толкова много го обичат, че не биха се спрели пред нищо, за да обогатят с него своето приказно общество. Но Франсоа Рабле се е запътил към вашия век. Той смята, че вие сте създали идеални условия за нов разцвет на изкуството му. Както е известно, Рабле е енциклопедист. А благодарение на компютъра и интернет всички хора в ХХI век (включително и идиотите!), са енциклопедисти. Така че енциклопедистът отива при енциклопедистите. Бъдете така милостиви да му покажете вашия прочут компютър и да улесните първите му срещи с него.

Сега вече знаете защо великият Рабле напуска ХVI век — векът на догарящите клади, и се мести при вас.

Сигурно се чудите, че пиша на вас идиотите, а не на френския президент, примерно. Помислете и ще разберете защо постъпвам така.“

Етиен Доле — Управител на ХVI век,
разчекнат и изгорен на кладата в Париж,
приятел на Франсоа Рабле

Поклон пред г-н Доле за смелостта му да стане „еретик“ и за това, че предупреди първо нас за визитата на Франсоа Рабле. Това е голяма чест. Чакаме Ви, г-н Рабле! Вие сте наш кумир. С компютъра ни ще свикнете бързо. Напоследък той блести с интелект — казва „наздраве“, когато някой се приближи до него с пълна чаша и я чукне в монитора. Като сложим чинията с мезетата върху него, казва: „добър апетит“, като го залеем с ракия: „за бог да прости“, а като разбием бутилка с коняк в кутията му: „на късмет е“. Голям умник ни е той, бързо напредва, няма да скучаете в компанията му. Идвайте по-скоро!

Скандал между Волтер и Рабле

На границата между ХVII и ХVIII в. избухна скандал между Франсоа Рабле и Франсоа Волтер:

— Как можахте да опетните името си с този циничен и гнусен роман „Гаргантюа и Пантагрюел? — тросна се Франсоа Волтер на своя предшественик.

— А вие защо носите моето име? — не му остана длъжен Франсоа Рабле. — Сменихте фамилията си, а името оставихте.

Помощ за пиратите — трик втори

Здравейте разбойници — майстори на взлома, виртуози на сорса, грабители на кода, сладури ненагледни и ненаситни! Напънахте ли Winзора, опаткахте ли триизмерната Глиsta? Внимавайте, че Били Гепи Гейдз е пуснал ново електронно куче, което надушва пиратите при изключен компютър и ги захапва за топките. Доста хора се вайкат по форумите — не четете ли? Чичко Били не се шегува вече — мина онова време, когато един Winзор служеше вярно на 300 компютъра и чича ви Гейдз си правеше пас. Ха! От любов към ваша светлост кракерите ли си траеше той? Ми да. Не е за вярване, но тъкмо вие му разпространихте операционната система по света. Чичко Били заложи на вашите неръкотворни таланти и спечели популярност. С ваша помощ се нахака във всеки дом и сега изнудва кротките и доверчиви ваши клиенти. Winзор на аванта ли? Я снасяй 240 $. Ха! Какво отношение към колеги пирати?! Айде на бас, че никой от вас няма да снесе 240 $. Вие да не сте щрауси. Освен това имате избор. Вече ви открехнахме как се подкарва Knoppix лайф CD. Сега ще продължим с триковете и трикотажа – ръгнете пак диск Knoppix в компа. Стартирайте го след настройката на BIOS, за която писахме в миналия брой. Кнопчо автоматично разпознава хардуера и тръгва на повечето архитектури и наклонени кули. Като се зареди, го „разкликайте“, както казват идиотчетата. Кирилизиран е, но трябва да активирате родния език: Control Center - > Regional & Accessibility - > Country - > Add Language. Ако чаровният Кнопчо ви хареса, стартирайте конзола (имате икона на десктопа си, празноглавци) и напишете командата sudo su. Така ставате root потребител. След това напишете knoppix-installer (за версия 5.1 върви без гарнитура!). Дайте Enter. Появява се инсталатор. С него можете да инсталирате без никакво умствено усилие дивния Knoppix на харда. Имате възможност да си запазите Winзора, но ще трябва да си поиграете повече с настройките. Ако Winзора не ви трябва, следвайте повелите на инсталатора. Той ще ви избави от него за половин секунда. Ха-ха!

Хайде, сладури, действайте! Че не остана време — чичко Гейдз обикаля кокошкарниците и дебне да ви е... мне.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а