Херувим Петринов
аз не съм поет |
Аз не съм поет, за да владея умовете
Нито вятърът, възседнал плетения стол, напред-назад, ми е приятел
От листите ми се повдига — сякаш буквояди в мислите ми търсят
книга за оплождане на други буквояди в черновата
на сплъстената, оплюта от мухите книга
Аз не съм поет, за да мърморя за тревата, за прищевките й
да избива по фасадите, олющени от бурите
Нито имам да добавя за това дърво, за тази улица или дъжда, отнасящ меланхолията вечер и когато се завръща с тишината под ръка
след кратко скитане
Аз не съм поет, по-просто, не отричам, нитò пък някога, преди,
Когато, казват, детството е адският излишък
А после в старостта как бъдещето се оттича
В празното на времето, което липсва
Не съм поет сега, когато — радостен в откритието си —
сричам —
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на четвъртък, август 02 @ 15:28:11 EEST изпратено от veseleil
Подведено под:
Сицилиански защити | * | поезия |
3118 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 2
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|