Владимир Сабоурин: Отворено писмо до г-н Марин Бодаков - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Уважаеми г-н Бодаков,

случайно научих, че сте станал съветник на Председателя на Народното събрание, г-н Пирински. Доколкото от няколко години престанах да следя политическия сериал в България и нямам намерение в момента на писането на този текст да се информирам, дали наистина Брук най-накрая е преспал(а) с Рич и от кого все пак е детето, по никакъв начин не съм проверил в медиите подробностите около събитието, накарало ме да Ви пиша публично. Ако то все пак не е слух, съм длъжен да заявя следното:

Не е редно съветникът на г-н Пирински да е редактор на литературния отдел на седмичното издание в. "Култура". Не изключвам да е възможно обратното: ако бяхте съветник на г-н Пирински, да станете редактор на "Култура". Тъй като обаче аз Ви познавам като публична фигура, направила журналистическа кариера в областта на обговарянето на културата в качеството й на медийно събитие, ще изходя от допускането, че литературният редактор на "Култура" не може да бъде едновременно съветник на Председателя на Народното събрание. Не смятам да си губя времето, необходимо ми за други текстове, да аргументирам тезата си, която за мен е очевидна. Ще кажа само две думи за изворите на тази очевидност.

Подобно на пишещия тези редове, Вие спадате към поколението пишещи хора, социализирали се през 90-те години на миналия век. В този екзистенциално решаващ за поколението, към което принадлежим, отрязък от време Вие може би не бихте посмял да постъпите така.

Или греша? Може би съм пропуснал някакво събитие и новина, касаещи отговорната политическа смяна на дискурсивните принципи, към които сякаш се придържахте през 90-те и на които дължите мястото си на литературен редактор във в. "Култура"? Или откакто не гледам телевизия и не чета вестници нещо трансцендентно се е случило с българския комунизъм, което да позволи – и осмисли отвъд кариеризма и мат'риалното отъркване в просташкия чар на червената буржоазия – тази Ваша храбра крачка в политическото пространство? Не изключвам тази възможност: през 1999-а вече веднъж ме хванахте неподготвен с интервюто си с г-н Г. Господинов за сп. "Плейбой" (или беше за сп. „Егоист"?) – неподготвен, че вече се пише и прави така. Или тогава още не бяхте редактор на в. "Култура"? Бих предпочел направо от мъжкото (или его-) списание да бяхте отишли в Парламента. Щеше да е по-мъжко. Тъй като обаче Вие си позволявате да го правите от трамплина "Култура" и явно възнамерявате да работите парттайм на двете места (или пък фул на едното и парт на другото?), съм длъжен публично да Ви призова да се оттеглите от мястото си на редактор на литературния отдел на в. "Култура". Отново не изключвам априори възможността след окончателната победа на комунизма не само в една страна (В. И. Ленин), а в планетарен мащаб (К. Маркс), да може да се върнете във в. "Култура" като отговорник за идейнополитическата линия на вестника. Или поне за рубриката "Детската болест на левичарството в ин'чи бляскавата ми кариера" ("Изборът на Марин 2"?). Това светло бъдеще обаче аз не мога да чакам. На 39 съм. Напуснете "Култура" сега. Постъпката Ви е шамар в лицето ми. Оставям на Вас да прецените, дали това шамаросано лице е в необходимата и достатъчна степен медийно и пийпълметрично репрезентативно.

Но напуснете в. "Култура" сега.

С окуражителен поздрав, д-р Владимир Сабоурин

10.04.2007, София

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а електронно издание за белетристика, поезия, критика и хуманитаристика – български и преводни	Регистрация! [ Вход ]