литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Николай Бойков
И вашата не е лека




— Ама и вие сте един непослушен — каза около 2 призори полицаят, непожелал да се легитимира.

— Да, така е, и Александър Кьосев, онзи на който съм посветил полицейския си разказ Вашата силна страна е метафизиката, го твърдеше, и то публично.

После започна обиска, извадих всичко от джобовете си.

— А това какво е?

— Овлажняващ гел.

— За какво се използва?

— За секс.

— Какъв?

— Анален.

— А тази салфетка ви е да се избършете като свършите?

— Не, тя ми остана от пицата, резерва, но мога и за това да я ползвам. Благодаря за идеята.

И почна голямото писане. Единият пишеше едните бумаги, другият — другите.

— Да не забравите да опишете и презервативите — казах.

— А всички банкноти ли да описвам по номера? — попита представилият се полицай. Полицай Г.

— Да — каза безименният колега. — И вашата не е лесна.

— Ето, току-що произнесохте и заглавието — и продължих:

— Да ви помогна ли? Както ви казах, писател съм, пиша изречения, редактирам чужди, все ще намерим място, къде да вмъкнем изпуснатата подробност.

— Не, не, аз мога и сам — и започна да търси място за точното назоваване на задържането на нарушителя.

— И какво пишете? — попита полицай Г.

— Книги. Тъкмо сега пиша една: Книгата на живота. И това ще стане параграф от нея.

— А други имате ли?

— Да, още 3 излезли.

— И могат ли да се намерят?

— Да, Стихотворения с биография и Писма до Петър все още могат да се купят по книжарниците.

— Писма до Петър? Това какво е?

— Един човек пише на един друг.

— Кой, вие ли?

— Да кажем да. И му разказва за това, което му се случва, преживява, чете, вижда и чува. Например ако ги пишеше сега, щеше да му напише: представи си днес, докато бях на лов в Сянката, това е нетклуб на Гургулят, се появиха две ченгета и ме задържаха, щото съм нямал лична карта в себе си, и ме обискираха и си седях в стаята със снимките на издирваните лица и единият твърдеше, че съм бил непослушен, но това едва ли е новина за теб, та всъщност исках да ти разкажа...

— Аз пък пиша стихотворения.

— И аз пиша стихотворения — обади се безименният полицай.

— Ще ми кажете ли по едно от вашите?

Полицай Г. изрицитира своето за катаджията, не получих разрешение да си го запиша, да не взема незаконно да го ползвам.

— Те писателите са умни — каза полицаят Г.

— Кои умни писатели сте чел?

— Разни поезии, Вазов повече. За опълченците. За епопеята на незабравимите.

— Вас взе да ви става интересно — обади се налегитимиралият се.

— Да, пише се историята, параграф трети от втората глава с работно заглавие „Стамбул, моя любов”.

Непредставилият се полицай пуфтеше, докато преписваше наново бумагите си. Аз търпеливо чаках. И зяпах изпринтираните снимки на издирвани престъпници.

— Нали ще ни впишете с инициали в книгата – попита полицай Г.

— Вас да — казах — вие сте ми симпатичен, пък сте и колега. Господина така и не се представи — посочих колегата му.

После чаках търпеливо и навън, докато нещо си пак оправяха по документите, после дописвахме, че след обиска всичко съм си получил обратно. Единият от дежурящите на входа си бе записал адреса на грозните пеликани, за да прочетял полицейския разказ. Полицай Г. също изрази желание да го четял.

— Ще ми е интересно критическото ви мнение.

— О, аз съм никой и некомпетентен.

— А, не, не, всяко читателско мнение е важно. Вашето също.

Докато чакахме безименния полицай да свърши с началничето нейдe в коридора, полицай Г. каза:

— Ще взема да напиша стихотворение за началника, дори с риск да ме накажат.

— Напишете за колегата, то ще е безопасно.

После си тръгнахме по живо по здраво. Вървяхме в тъмнината.

— Колко е хубаво. Чува се тишината. — каза полицай Г. и отнейде птица изписука.

Поразкърших рамене. Те свиха надясно към колата на Г. Безименният полицай каза:

— Довиждане, г-н Бойков.

— Лека работа — отвърнах.





7 април






  
Накратко
Непредставилият се полицай пуфтеше, докато преписваше наново бумагите си. Аз търпеливо чаках. И зяпах изпринтираните снимки на издирвани престъпници.
— Нали ще ни впишете с инициали в книгата – попита полицай Г.
— Вас да — казах — вие сте ми симпатичен, пък сте и колега. Господина така и не се представи — посочих колегата му.

Още сведения

публикувано на вторник, април 17 @ 14:44:18 EEST изпратено от grosnipe

Подведено под:
Проспекти и перспективи | * | docu |

2313 прочита

Още в тази връзка
· Вашата силна страна е метафизиката
· Николай Бойков


Най-четеното в блок Проспекти и перспективи:
Магичното завъртане на картите


Рейтинг
Средна оценка: 4.5
Гласа: 2


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"И вашата не е лека" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.12 Секунди